Еколог разработи сензор за мирис, който отделят растения, нападнати от вредители

Още тогава екологът химик идентифицира химичния състав на защитните ароматни летливи вещества. След три десетилетия научна дейност той спечели престижната швейцарска научна награда „Марсел Беноист” за принос в областта на земеделието с по-малко пестициди и за работата му върху взаимодействията между растенията, насекомите и биологичния контрол на вредните организми.

Тази награда стимулира Tед Търлингс, тъй като според него. „Работата ми още не е завършена“. На 64 години той няма намерение да спира, защото иска най-сетне да приложи на практика своето изследване на защитния механизъм на царевичните растения и да разработи ефективни и евтини решения срещу вредителите, които все още унищожават до 40% от културите по света 

Това е и предзназначението на последната му разработка в лабораторията по химическа екология при Университета на Ньошател - сензор за миризма, който в реално време може да открие летливите молекули, произведени от заразени с гъсеници царевични растения. Тези молекули привличат паразитни оси, които снасят яйца в тялото на гъсеницата, а излюпилите се ларви я изяждат.. „Растението се защитава, като призовава на помощ враг на гъсениците“, казва Търлингс.

Идеята му е да инсталира сензора на селскостопанска техника или робот, който се движи през нивите и предупреждава фермирите за вредители, преди щетите да станат видими. Прототипът на неговия арома-сензор все още е твърде обемист и скъп – около $ 350 000, но за една компания в Цуг, централна Швейцария, Тед Търлингс вече работи върху по-малък и по-евтин модел. Роботът, оборудван със сензор, ще може да идентифицира заразената зона, така че само там да се пръскат пестициди.

Друга разработка на Търлинг срещу гъсеници също използва природен принцип - гел от микроскопични червеи (нематоди), който действа по сходен начин с осите. В Европа, Съединените щати или Азия гелът теоретично може да се нанася от робот, който е "надушил" вредителите. В Африка може да се използват само сензорите, като гелът се нанася на ръка, още повече, че действа и срещу един вид молец, който опустошава реколтата на юг от Сахара. 

Експерименти в Руанда вече показаха, че този метод на биологичен контрол може да бъде толкова ефективен, колкото и пестицидите, но без вредното им въздействие върху околната среда и хората, които боравят с тях, казва Търлингс.