2024 – година на избори, които ще определят съдбата на Европа и света

2024 – година на избори, които ще определят съдбата на Европа и света Снимка: rideshare2vote.com

През следващата година към изборните урни ще се отправят около два милиарда души в 50 държави - повече от всяка друга година в историята

Президентските избори в САЩ на 5 ноември 2024 г. може да върнат Доналд Тръмп в Белия дом, което вещае потенциално експлозивна ситуация в глобалната политика, коментира Еuromews. Но президентската кандидатура на Тръмп може да приключи, преди да е започнала, след като Върховният съд на Колорадо му забрани да участва в изборите в щата заради действията му при атаката на Капитолия през януари 2021 г. 

Тръмп може да спечели и без изборите в Колорадо, но не е изключено и други щати да последват примера. Като цяло, изборът на президент-републиканец може да наруши съгласуваната политика на Запада по важни стратегически въпроси, включително помощта за Украйна и множество търговски спорове с ЕС. 

На изборите за Европейски парламент (6 - 9 юни 2024) около 400 милиона европейци ще могат да изберат представителите си в единствената демократично избирана институция на блока. Не е изключена обаче и слаба избирателна активност, заради позицията на много европейци, че ЕС е твърде далеч от ежедневните им проблеми. 

Изборният успех на евроскептични и крайнодесни партии в Нидерландия, Италия, Финландия и Швеция също сеят съмнения за бъдещето на блока, докато победата на демократичната коалиция в Полша подхранва надеждите, че популизмът може да бъде победен. 

Предсрочните парламентарни избори в Португалия на 10 март бяха свикани, след като премиерът социалист Антониу Коща се оттегли заради подозрения в корупция. Възможно е Португалия да остане бастион на европейското ляво, макар че проучванията сочат равни шансове (27%) за Социалистическата и Социалдемократическата партия, следвани от крайнодясната президентска партия Chega със 17% подкрепа. 

Федерални избори в Белгия на 9 юни съвпадат с изборите за Европейски парламент. Управляващата седемпартийна коалиция е на път да събере достатъчно подкрепа, макар че популярността на настоящия премиер Александър де Кроо намаля заради позицията му относно конфликта в Газа и правителствената криза след неотдавнашната терористична атака в Брюксел.

Изборите в Австрия може да се окажат едни от най-критичните,  с възможната победа на крайнодясната Партия на свободата на Австрия (FPÖ), която в момента събира внушителните 30% подкрепа и тенденцията продължава. Последствията от антиправителствената позиция на  FPÖ за ковид-мерките и връзките с Русия изглежда избледняват, отстъпвайки пред популистките обещания на крайнодесните партийни лидери. 

Други избори, които също имат своето значение, са президентският вот във Финландия през февруари, парламентарните избори в Литва на 12 май и в Хърватия на 22 септември. Президентските избори в Украйна трябваше да се проведат през пролетта, но законът забранява гласуване при военно положение. 

Русия ще избере следващия си президент на 17 март, който с почти 100% сигурност ще се казва Владимир Путин. Подобна перспектива на волна или неволна приемственост вещаят и изборите в Иран на 1 март и в Беларус на 25 февруари.

На 14 февруари ще се проведат общи избори и в Индонезия, а гражданите на Тайван ще се отправят към урните на президентските избори на 13 януари. По-рано тази седмица и британският премиерп Руши Сунак потвърди, че в края на 2024 г. в Обединеното кралство ще се проведат общи избори. 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: