Там, където мечтите тръгват на път: децата на Вършец рисуваха своето бъдеще

Неделният ден на 2 август превърна Боровия парк във Вършец в място, където асфалтът проговори с цветовете на детските мечти. Още от сутринта паркът се изпълни със смях, оживление и пъстри рисунки, които разказваха за най-смелите желания на малките художници.

И тази година Община Вършец беше подготвила специална изненада – влак със 100 вагончета. Но това не беше обикновен влак. Всяко вагонче очакваше своя малък художник, който да го изпълни с мечти, цветове и въображение.

Темата на традиционната рисунка с цветни тебешири тази година беше „Какъв искам да стана, когато порасна“. Над 80 деца – жители на Вършец, летовници, гости на курорта и семейства, избрали да прекарат неделния ден сред прохладата на Боровия парк, се включиха с огромно желание в инициативата, организирана в рамките на Празника на курорта, минералната вода и Балкана.  Всяко вагонче разказваше различна мечта – за бъдещи лекари, учители, пожарникари, полицаи, художници, музиканти, спортисти и още десетки професии, видени през очите на детското въображение.

Община Вършец беше осигурила всичко необходимо за малките творци – цветни тебешири, минерална вода и лакомства. А децата подариха най-ценното – своето въображение, искрени усмивки и неподправена радост.

Сред всички малки художници имаше и една истинска любимка на публиката. Най-малкият участник тази година беше 11-месечната Светлозара. С помощта на майчината ръка тя за първи път докосна асфалта с цветен тебешир – момент, който предизвика усмивки у всички наоколо и сякаш показа, че мечтите започват още преди човек да може да ги изрече.

По алеите останаха десетки цветни рисунки. Дъждът някой ден ще ги измие. Времето ще заличи тебешира.Но няма да заличи усещането.Защото истинската картина не остана върху асфалта.Тя остана в очите на родителите, които с гордост снимаха децата си. В усмивките на бабите и дядовците. В погледите на туристите, които за миг станаха част от празника. И в сърцето на Вършец – град, който всяко лято доказва, че най-красивите картини не висят по стените – те се раждат там, където детските мечти срещнат сърцето на един град.

Понякога един влак няма нужда от релси.Достатъчни са само 100 вагончета, няколко шепи цветни тебешири и десетки детски мечти, за да тръгне напред цял един град.