Емигранти от Русия помагат на украински бежанци

„Не можех да се изправя пред такава несправедливост и да не правя нищо. Взех си паспорта и тръгнах за Грузия, за да помогна по някакъв начин“, казва пред АFP 23-годишният Евгений Жуков, дипломиран политолог. Веднага след инвазията той е изоставил малкото си кафене в Москва и заедно с десетки хиляди свои сънародници е потеглил за Грузия, където се е включил като доброволец в създаването и работатана „Емиграция за действие“. 

В приземния етаж на централата на групата е организиран склад за лекарства, доставени от местни аптеки, които изпълняват поръчки и рецепти на бежанците от Украйна. 

„Когато дойдохме тук, стана очевидно, че не можем просто да не правим нищо“, казва друг доброволец, също съосновател на организацията, представил се като Даниил. Той е изпратен в Тбилиси от германска фондация, за която работи. 

Откакто е започнала работа в края на април, групата вече е помогнала на повече от 250 украински бежанци да получат лекарства, вариращи от основни болкоуспокояващи до препарати, отпускани по лекарско предписание.

Доброволците вече са над 30 и все повече бежанци разчитат на тяхната помощ. Групата предоставя безплатно голяма част от лекарствата, финансирайки дейността си с дарения и събития за набиране на средства, но предвижданията са, че търсенето скоро ще надхвърли финансовите им възможности.

Много руснаци, които емигрират в Грузия след началото на войната, се сблъскват с недружелюбното отношение на местните жители, тъй като спомените от въоръжения конфликт с Москва през 2008 г. още са пресни.  Но Даниил казва, че нито грузинци, нито украинци пречат на тяхната работа, напротив, съдействат им и са благодарни. 

"Искаме само да помогнем, без да отричаме, че сме руснаци. Ето защо сме окачили руското опозиционно знаме (бяло-синьо-бяло – бел.ред.) на входа на офиса ни”, казва 26-годишният и признава, че се чувства „малко неудобно” от благодарността, с която бежанците посрещат помощта. 

Сред тях е и Николай, напуснал Мариупол, „бягайки под огъня”, заедно със съпругата си и двете им дъщери. 40-годишният IT-специалист сега живее в Тбилиси и „Емиграция за действие“ му помага да получава предписания на децата му калций. „Не бъркам Русия с тези, които я контролират, а се опитвам да гледам на хората независимо от националността или каквито и да било други характеристики, просто ги ценя заради делата и постъпките им“, казва той.

За Евгений Жуков обаче е „много трудно“ да преглътне действията на Русия. „Оказах се гражданин на държава-агресор. Успокоява ме единствено благодарността на бежанците”, казва той и смята, че всъщност, това, което прави сега, е важно и за собственото му бъдеще: „Когато един ден имам деца и четейки историята, те ме попитат какво съм правил по това време, ще мога да ги погледна в очите и да им кажа, че съм постъпил правилно”.