Ще получаваме ли устойчива слънчева енергия от космоса

Ще получаваме ли устойчива слънчева енергия от космоса Снимка: innovationfrontier.org

Учени от Университета Ксидиан (Xidian University) в Китай вече тестваха новата си 75-метрова стоманена кула, проправяйки пътя към добив на космическа слънчева енергия.

Концепцията отдавна се смята за ключ към решаването и на енергийната, и на климатичната криза. Според изявление на университета, тестът, проведен на 5 юни представя "първата в света слънчева електроцентрала, с всички необходими връзки и системи", за добив на слънчева енергия от космоса. 

И други страни работят по концепцията. Правителството на Обединеното кралство обмисля инвестиции от € 18,72 милиарда за изграждане на слънчева електроцентрала в космоса. САЩ сключиха партньорско споразумение за $ 100 милиона за модерна американска технология за добив на космическа слънчева енергия. Япония също предвижда тази област във визията си за космически изследвания.

На теория една космическа слънчева електроцентрала в орбита около Земята, би получавала слънчева светлина 24 часа в денонощието, което ще ѝ позволи да генерира електричество непрекъснато. Това е значително предимство в сравнение с наземните слънчеви енергийни системи, които могат да произвеждат електричество само през деня и са силно зависими от времето. Концепцията възниква през 60-те години на миналия век и почива на теоретичната възможност сателитите да събират фотони от слънцето, да преобразуват тази енергия във фотоволтаични клетки и безжично да предават полученото електричество като микровълни към приемници на Земята. 

Тъй като се предвижда глобалното потребление на енергия да нарасне с близо 50% до 2050 г., този метод на производство на енергия може да играе решаваща роля като отговор на нарастващото търсене и климатичната криза. Но колкото и обещаваща да изглежда технологията на пръв поглед, космическо решение на земните проблеми носи и значителни предизвикателства

Първото и може би най-очевидното са разходите. Повечето проектирани системи са модулни, което означава, че слънчевите модули ще се сглобяват от роботи  направо в орбита. Но това означава, че въпросните модули, роботи и други компоненти трябва да се транспортират в космоса, което е трудно, скъпо и със сигурност въздейства на околната среда.

Другият проблем е на земята. За да се транспортира енергията, електричеството трябва да се преобразува в микровълни, които ще се изпратят обратно на земята. „Това ще изисква огромен приемник – говорим за километри“, казва пред Euronews Next д-р Йована Радулович от Училището по механично и дизайнерско инженерство в Университета в Портсмут.

Освен това, ако интензитетът на микровълновия сигнал е твърде голям,  може да навреди на предмети и животни, изложени на лъча.

Следващото предизвикателство е необходимостта от огромни батерии за съхраняване на слънчевата енергия на Земята. Не е маловажно също, че поради двукратното преобразуване, ще се получи поне 10% загуба на енергия, което прави способът не толкова ефективен, колкото изглежда на пръв поглед.

Друг проблем е че слънчевите панели са уязвими от космически отпадъци, т.е., ще се нуждаят от постоянна поддръжка и от противорадиационна защита, за разлика от слънчевите панели на Земята. Всички тези фактори значително биха увеличили цената на проектите, поставяйки под въпрос дали космическата слънчева енергия всъщност си заслужава.

„Ако не настъпи огромен спад в цените на всички компоненти и процеси, които са необходими за създаването на тези слънчеви космически станции, те няма да се появят толкова бързо, колкото си мислим. Ето върху какво трябва да се съсредоточим”,  смята д-р Радулович.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: