Икономиката на България през първото тримесечие на 2020 г.

Икономиката на България през първото тримесечие на 2020 г.

® pixabay.com

Краткосрочна бизнес статистика на пазара на труда, производителността и финансовия сектор до 17 март 2020

През януари краткосрочните индикатори отчетоха по-неблагоприятно развитие. Промишленото производство се понижи поради намалено производство на енергийни стоки. Оборотът от продажби за износ на тези продукти също намаля. В същото време оборотът на вътрешния пазар се повиши, подкрепен от по-високите продажби на продукти за междинно потребление и потребителски недълготрайни стоки. Нарастването на оборота в търговията на дребно се забави поради намаляване на продажбите на храни. Нарастването на индекса на строителната продукция също бе с по-ниски темпове.  
 

През февруари общият показател за бизнес климат намаля, докато доверието на потребителите продължи да се подобрява. По-ниската стойност при бизнес климата се дължеше на влошените оценки за текущото състояние на предприятията във всички сектори. В същото време очакванията бяха благоприятни, с изключение на тези в сектора на услугите, където анкетираните бяха по-резервирани.   

Пазар на труда и производителност 

През четвъртото тримесечие на 2019 г. увеличението на заетите в селското стопанство допринесе за значителното повишение на общата заетост в страната от 1% на годишна база, но се отрази и в забавяне на растежа на производителността на труда до 1,8%. В условията на постоянно нарастване на обхвата на БДС (Български държавен стандарт) в селското стопанство се наблюдава над 4% ръст за трето поредно за 2019 тримесечие и ръст на заетите от 3,4%. Този ръст идва на фона на продължителна тенденция на спад от началото на 2018 г. насам. Производителността на труда в сектора се повиши едва с 0,8%. Последното бе обусловено от високия дял на самонаетите (над 81%), които като цяло са по-малко производителни в сравнение с фирмите, наемащи трудов ресурс. 

За разлика от селското стопанство, в индустрията и услугите динамиката на производителността на труда остана водеща за увеличението на новосъздадения доход. Изключения бяха строителството, създаване и разпространение на информацияфинансови и застрахователни дейности, които бяха сред отраслите с най-висок растеж на заетите – между 3,6 и 7,3%. 

Динамиката на номиналните разходи за труд на единица продукция (РТЕП) слабо се ускори до 3,3% на годишна база през четвъртото тримесечие. Номиналният растеж на компенсацията на един нает възлезе на 5,3%, като темпът на изменение на показателя бе 2,8% в услугите и 11,3% в индустрията. Като цяло динамиката на доходите в услугите изпревари слабо производителността на труда и обуслови 2% на израстване на номиналните РТЕП. Въпреки това отрицателният принос на агрегираната дейност търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство продължи да се задълбочава. Ограничаване на растежа на показателя беше отчетено и в индустрията, което се обуслови изцяло от промишлеността. Ускоряването на производителността на труда и забавянето на компенсацията на един нает доведоха до по-благоприятното развитие на номиналните РТЕП в промишлеността. Последните се повишиха с 1,7% на годишна база, достигайки най-ниския си растеж от средата на 2015 г. В строителството, както доходите от труд, така и номиналните РТЕП продължиха да нарастват с двуцифрени темпове. 


Финансов сектор 

През януари кредитите за частния сектор продължиха да се увеличават, но годишният растеж леко се забави до 9% при 9,3% в края на 2019 г. Това се дължеше на по-ниския растеж при кредита за нефинансовите предприятия, 5,4% при 5,9% през предходния месец.
В сегмента на домакинствата възходящата динамика на кредита се запази и растежът се ускори до 10% при 9,5% месец по-рано. Годишният растеж на кредитите за потребление и за покупка на жилища се повиши съответно до 11,2% и 14,8%, в синхрон с подобрението на индикатора за доверието на потребителите през януари. 
По отношение на валутната структура, кредитите в местна валута продължават да бъдат предпочитани спрямо тези в евро, като тенденцията е по-силно изразена при домакинствата. 
При нефинансовите предприятия валутната структура е по-скоро балансирана, с 48,4% дял на кредитите в други валути (като 46,7% са в евро).            


Прочетете още за:
икономика месечен обзор финанси

  0 
  1