Тъжен рекорд за журналистиката през 2021

Това е рекорд за изминалите 25 години, т.е., откакто RSF води тази статистика. За същия период обаче 2021 г. бележи по-малко убити журналисти - 46, и неправителствената организация, която публикува своите дани смята, че това се дължи на затихването на военните конфликти в Близкия изток.

Броят на затворените журналисти се е увеличил с около 20% - главно заради репресиите срещу медиите в Мианмар, Беларус и Хонконг. Рекорден брой – 60 – са задържаните жени журналистки, т.е., с около една трета повече от 2020 г.

По данни на RSF, най-много са затворените журналисти в Китай. Организацията редовно критикува Пекин за „безпрецедентната репресия” срещу свободата на медиите. Броят им рязко скочи в Хонконг, след като Пекин наложи закона за националната сигурност.

Мианмар е на второ място с 53 журналисти-затворници, следван от Виетнам (43), Беларус (32) и Саудитска Арабия (31).

Намаляването на броя на смъртните случаи след пика през 2016 г. отразява променящата се динамика на събитията в Сирия, Ирак и Йемен, където конфликтите се поохладиха, така че, районите привличат по-малко представители на медиите. 

Според доклада на RSF, макар и сравнително по-малко, две трети от 46-те убити журналисти са били умишлено набелязани и елиминирани. Най-опасните страни за живота им отново са били Мексико и Афганистан, съответно със седем и шест смъртни случая, следвани от Йемен и Индия с по четири.

RSF установи също и 65 журналисти, държани като заложници – всички Близкия изток - Сирия (44), Ирак (11) и Йемен (9), плюс френския журналист Оливие Дюбоа, който от април е заложник в Мали.

За да потърси справедливост за убийствата, миналия месец в Хага беше открит т.нар. "Народен трибунал".  Организиран от Free Press Unlimited (FPU), Комитета за защита на журналистите (CPJ) и Репортери без граници, трибуналът в продължение на шест месеца ще изслуша данни за нерешените случаи на убийствата на трима журналисти в Мексико, Шри Ланка и Сирия.

Въпреки че няма законови правомощия да осъди никого, символичният съд има за цел да повиши осведомеността, да окаже натиск върху правителствата, да събере и да оповести доказателства и по този начин да приложи своята форма "масово правосъдие".