Интелигентността и вежливостта вече са неконкурентоспособни

Интелигентността и вежливостта вече са неконкурентоспособни Снимка: tellerreport.com

Често свързваме представата си за философ с антична Елада или с древен Рим. Но и бурният ХХ век роди своите философи, с мироздание, изковано във войни и тоталитарни режими.

Владимир Буковски е съветски дисидент и писател. Името му стана символ на правозащитното движение в СССР, далеч преди разпадането на тоталитарната империя. Бил е личен и честен човек. Приятелите му го осъзнаваха, враговете му го признаваха. 

Буковски прекарва 12 години в затвор, лагери и в принудително лечение в „специалните” психиатрии за „неудобни” на съветския режим интелектуалци. През 1976 г. го разменят за чилийския комунистически лидер Луис Корвалан, арестуван от Пиночет в Чили. 

Буковски емигрира във Великобритания, завършва неврофизиология в Станфорд и Кеймбридж, занимава се с обществена дейност и пише книги - „Ръководство по психиатрия за инакомислещи” (в съавторство с друг именит лагерник - психиатъра Семьон Глузман), „И вятърът се връща”, „Писма на руския пътешественик”, „Московският процес”, „Да построиш крепост”, 

Някои от най-ярките мисли на Владимир Буковски (1942 - 2019) поразяват с правдивостта и актуалността си, припомня cluber.com.ua.

Интелигентността и вежливостта станаха неконкурентоспособни в сблъсъка с наглостта, подлостта и грубата сила. С какво да им се противопоставим? Да използваме същите средства? Но това води до вътрешно преаждане и двете страни вече не се различават по нищо. Да останете себе си? Но тогава идва физическото унищожение. Баба ми, може би без да знае универсалния характер на този проблем, се срамуваше да влиза в кухнята, когато съседите сушаха там откраднатите от нея чаршафи.

Казват, че някакъв чудак, англичанин, двадесет години режел опашките на плъхове и все чакал да се роди потомство без опашки – не дочакал и махнал с ръка, отказъл се... Не му стигнал плам, здрава вяра в светлото бъдеще. При нас е друго – десетки години ни рязаха главите и накрая започнаха да се раждат хора от нов тип, без глави. 

Невероятна, страшна и нечовешка е тази мечта за абсолютно всеобщо равенство. И както превзема умовете, така ей-сега ще потекат реки от кръв, ще се натрупат планини от трупове, ще започнат да изправят гърбавите и да скъсяват високите.

Нещастна страна, където простата честност в най-добрия случай се приема като героизъм, в най-лошия – като психично разстройство.

Най-лошото не е страхът за вас самите, а за близките ви. Много често именно с това ви заплашват – че с тях ще се случи нещо. Макар че когато избираш да си инакомислещ, да се съпротивляваш на несвободите и особено на тоталитарните режими, разбираш, че това е възможно и по-скоро ще се случи. Тежко е. Но даже и страхът за близките не може и не трябва да влияе на решенията ни.

Страхът омръзва бързо. Това е скучно, потискащо физиологията състояние. Освободете се от него – ще живеете и по-дълго, и по-добре.

Демокрацията не е уютен дом, красива кола и помощи за безработни, а преди всичко – право да се бориш и да имаш волята за борба. 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: