Deloitte: Банките в ЦИЕ са принудени от COVID-19 да се консолидират

Deloitte: Банките в ЦИЕ са принудени от COVID-19 да се консолидират Снимка: Deloitte

В България предстоят още сливания и придобивания заради относително ниската концентрация на банковия пазар

Делойт Централна Европа публикува третото издание на проучването си за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). 2020 г. обаче се различава значително от предишните две, тъй като тогава те се радват на добре работещ банков сектор с положителна перспектива, подхранван от силни икономически резултати. 

Докато сега банките в региона са изправени пред огромни предизвикателства, породени от глобалната пандемия COVID-19. Истинското отражение на пандемията върху сектора ще може да се види най-ясно от финансовите данни за 2020 г., но няма съмнение, че COVID-19 ще има болезнен отпечатък върху банковите резултати в ЦИЕ.

COVID-19 намери банковия сектор в ЦИЕ в стабилно състояние. Средната капиталова адекватност е 20% през 2019 г., показателите за необслужвани кредити (NPL) са относително ниски, a средната възвръщаемост на капитала (ROE) е 12,7%. В момента обаче тези числа значително се влошават поради продължаващите турбуленции, които създават сериозни предизвикателства пред банковите ръководства и акционери.

През последните години започва консолидацията на фрагментирания банков сектор в ЦИЕ. Сключени са редица сделки, като нестратегически играчи от ЦИЕ излизат от пазара или оптимизират позициите си в тандем с основни играчи със силен апетит към придобиване

През 2019 г. проучването на Делойт прогнозира, че очакваният икономически спад може да окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки. През 2020 г. обаче не наблюдаваме икономически спад, а масивна рецесия на гърба на глобална криза. 

На фона на такива лоши условия, които тежат много върху рентабилността на банките и капиталовите им позиции, по-малките и по-малко солидни играчи може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата. Устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност ще станат още по-жизненоважни, когато по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до селективно придобиване на други отслабени банки.

Ключови изводи на доклада 

  • Банките от ЦИЕ влизат в кризата с COVID-19 със силна капиталова позиция. Коефициентът на капиталова адекватност (CAR) остава стабилен от 20% през 2019 г., увеличавайки се с 0,2% пункта в сравнение с 2018 г.
  • Средната рентабилност за региона на ЦИЕ е стабилна през 2019 г., тъй като индексът за възвръщаемост на капитала (ROE) възлиза на 12,7%, а този за възвръщаемост на активите (ROA) на 1,5%. Докато в по-голямата част от анализираните страни коефициентите на рентабилност остават на същото ниво или леко намаляват, екстремно високата възвръщаемост на капитала от 33,5%, отчетена в Украйна, повишава средната стойност. Тези високи нива на рентабилност не се очаква да се запазят, тъй като COVID-19 ще окаже сериозен натиск върху тях

 

  • Почти 60% от общите активи на банковия сектор се държат от топ 15 банкови групи в региона. По отношение на активите най-голямата банкова група в региона все още е Erste Group (8,7% пазарен дял в 8 държави), следвана от KBC Group (7,8% пазарен дял в 4 държави) и UniCredit Group (6,5% пазарен дял в 9 държави ). Унгарската OTP Group отбелязва най-висок ръст на банковите активи в ЦИЕ поради експанзивната си стратегия за сливания и придобивания през последните години
  • Средният общ коефициент на необслужваните кредити за региона на ЦИЕ е 7,2% през 2019 г., което е с 0,75% пункта по-ниско от този през 2018 г. Икономическата експанзия и непрекъснатите дейности по изчистване на портфейлите на банките, насърчавани от регулаторните органи, са основните причини за подобрените показатели. Като цяло коефициентите на NPL за банковия сектор в ЦИЕ се задържат на исторически ниски нива в края на 2019 г., което поставя регионалния банков сектор в относително благоприятна позиция да се изправи пред икономическите предизвикателства и влошаването на качеството на портфейлите им, предизвикани от пандемията COVID-19.

 

Сливания и придобивания на банковия пазар в България

Българският банков сектор отбелязва силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. Въвеждането на новата международна финансова отчетност по МСФО 9 през 2018 г. води до повишени общи нива на провизии, което потенциално би могло да стимулира продажбите на необслужвани кредити и така да доведе до допълнително подобряване на качеството на активите в сектора. 

По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че съотношенията на NPL са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, като възлизат на 5,3% за ритейл и 6,8% за корпоративния сегмент към края на 2019 г. 

Банковият сектор е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на излизането на Банка Пиреос от пазара и поглъщането на Société General Expressbank от Банка ДСК, банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база. Към края на 2019 г. първите 5 банки притежават 61,6% от общите активи. 

„Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19 и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години“, подчертава Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България.

От 2015 г. до момента има 6 основни сделки на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 г. до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска.

Още по темата във

facebook