Цивилизациите загиват, кога ще настъпи краят на нашата

Масивната каменна зидария на Забранения град в Пекин, извисяващите се колони на Римския форум или величествените куполи на Тадж Махал близо до град Агра са паметници на култури, които някога са процъфтявали. Сега те стоят насред оживените мегаполиси. Но те служат и като паметници за съвременните общества.

Защо някога успешни цивилизации като Китайската империя, Римската империя или Моголската империя, които някога са обхващали почти целия индийски субконтинент, са се разпаднали? На практика всички цивилизации ги постига тази горчива съдба, независимо от техния размер и сложност, пише Süddeutsche Zeitung. Някои от тях получиха нов живот, докато други никога не се възродиха.

Но кога точно започва горчивият край? Има ли предупредителни знаци за предстоящо бедствие? Въпросът за моделите и причините за упадъка на цели империи представлява интерес за учените по целия свят.

Според Ричард Блантън, почетен професор по антропология в Purdue University, обществата са доста крехки човешки структури, които могат да се сринат. И ако погледнете назад в миналото, можете да намерите много истории, които доказват това. Но етнолози, експерти по теория на системите, историци и социолози са открили модели, които се повтарят отново и отново в продължение на хилядолетия.

В същото време има различни обяснения и причини за упадъка на цивилизациите. Това могат да бъдат природни бедствия, изчерпване на природните ресурси, нарастващо неравенство, липса на социално единство и прекалено сложни социални системи. Причината може да е моралната деградация на висшето ръководство, се казва в изследване на 30 древни цивилизации, публикувано в списание Frontiers in Political Science.

   „В повечето цивилизации е съществувал определен социален договор: писан или неписан. Ако лидерът нарушава общите принципи и е противоречал на ценностите на собственото си общество, хората преставали да се доверяват на властите", обяснява Гари Файнман, археолог и етнолог от Природонаучния музей в Чикаго.

Също така в древните общества, характеризиращи се с така нареченото качествено управление, това е водило до политическа поляризация и възход на опозиционните движения. Хората спирали да  плащат данъци. А това подкопавало бюджета. Цялата система се оказвала на ръба на колапса.

Но една катастрофа: бунт, пандемия или климатична криза - не може да унищожи цивилизацията. Това е мнението на историка Джоузеф Тейнтър, който разследва упадъка на цивилизацията на маите и Западната Римска империя. Обществата разработват сложни структури, за да се справят с тези много предизвикателства, казва той.

Днес в университетите в Кеймбридж и Принстън има центрове за изследване на глобалните системни рискове. В крайна сметка нарастващата сложност на съвременните общества и международната система също може да се превърне в заплаха за сигурността.

Тейнтър признава, че в даден момент склонността да бъде още по-комплексна може да се превърне в риск. Защото функционалните системи все повече се преплитат. В резултат на това проблемите на едно място могат бързо да се разпространят в други области. Ето как кризите стават непредсказуеми. Това се отнася както за глобалните финансови системи, така и за разпространението на вируси или вериги за доставки, които обхващат цялата Земя.

Местен проблем може бързо да се превърне в глобална катастрофа. Следователно учените отдавна се застъпват за жизненоважни стоки като храна да се произвеждат на местно ниво и енергията да бъде децентрализирана.

Американският изследовател Джаред Даймънд в книгата си Collapse сравнява съвременния свят с Великденския остров.

   „Благодарение на глобализацията, международната търговия, въздушните пътувания и интернет всички страни на Земята споделят ограничени ресурси. Великденският остров е изолиран в Тихия океан точно като Земята в космоса", обяснява Даймънд.

В пика на своето развитие начинът на живот на жителите на острова изчерпва всички природни ресурси. Горите били изсечени, за да се построят канута и да се транспортират гигантски каменни скулптури. Когато жителите на Великденския остров изсекли всички дървета, водата започнала да ерозира почвата, лишавайки самите хора от необходимите условия за живот.

Даймънд смята, че упадъкът на цивилизациите е свързан с 5 причини: екологични щети, нестабилност на климата, враждебни съседи, липса на търговски партньори и грешна реакция на обществото към промените.

Süddeutsche Zeitung пише, че подходите на изследователите са много различни. Но всички те са съгласни за едно: обществата умират, ако не намерят необходимите отговори на промените и новите предизвикателства. Файнман успокоява, че съществуват модели. Но това не означава, че те непременно ще се повторят. В крайна сметка бъдещето е в нашите ръце.