Днес празнуваме Деня на Св. Климент Охридски

Днес празнуваме Деня на Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първия епископ, проповядал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от Светите Седмочисленици.

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.

Учените предполагат, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ, също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). 

Димитрий Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект": "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ". 

Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". 

Предполага се още, че Климент е участвал на млади години  в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859 - 861 г. Безспорно е, че Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент, заедно с Наум, е бил ръкоположен  в свещенически сан от папата в Рим през 868 г., преди смъртта на св. Кирил. 

След смъртта на Кирил в Рим през 869 година, Климент се връща с Методий в Панония и Великоморавия.  След като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. 

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се е развила постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.