Преди „Зелена сделка” Европа има нужда от „Културна сделка”

Публикация в Euronews с автори Ларс Еберт, генерален секретар на Culture Action Europe, Снешка Куедвлиг-Михайлович,генерален секретар на Europa Nostra и Андре Уилкенс, директор на European Cultural Foundation, посочва културната политика като ключов фактор, особено когато в Европа се води война, а разделението и поляризацията разяждат европейските общества.

Застрашени са десетилетия мир и европейско сътрудничество, все повече се подкопава основната цел на Европейския съюз към равенство, а с културните ценности често се злоупотребява, което размива националните идентичности и внася разделение – вместо обединение между общностите. 

Както показаха изборите за Европейски парламент, недоверието към демокрацията и нейните институции е факт, довел до възхода на полиически формации с популистки или екстремистки програми – избор, който ще оформи света на утрешния ден.

Авторите призовават структурите на ЕС да увеличат капацитета си на общност със споделени ценности, в т.ч. споделени политически, военни, икономически, социални и културни интереси – което е същността на Европейския континент, продукт на хилядолетен културен обмен. 

Културното разнообразие е въпрос на живот за континента – процес, който не винаги се управлява лесно, но трябва да стане водещ принцип на европейските политици, който ще възроди силата на човешкото достойнство, съпричастност и солидарност. Основа на всичко това са свободите - на себеизразяване, на съвестта, на движението и медиите. 

Културата е пространство за гласовете, които предизвикват статуквото, противопоставяйки се на политики на разделение, насилие, омраза и екстремизъм. Културата е вяра в силата на надеждата, любознателността и оптимизма. Сами по себе си, тези човешки характеристики не са достатъчни, но без тях утрешният по-добър свят не е възможен.

В последните години на кризи като продължаващата война по източните граници на Европа или ковид пандемията, културата се доказа като мощна сила на устойчивост. От пеене по балконите и улиците до ангажираност към обществените проблеми чрез книги, филми, музика, изобразителни и дигитални форми на изкуството, културата ни помогна да запазим разума си и да оценим чувството си за общност и принадлежност. 

Културата може да демистифицира цифровите технологии и да служи като противоотрова срещу злоупотребата с изкуствения интелект. Културата и културното наследство са извори на въображението, от което се нуждаем, за да насърчим истинско европейско чувство за цел и принадлежност.

С всичко, което културата може да ни даде, една по-добра Европа, неуязвама срещу опитите за разединение, изглежда възможна цел. Затова преди всичко, дори преди „Зелената сделка”, Европа има нужда от „Културна сделка”.

Но политическата ситуация на Стария контитент, провокирана от многобройни вътрешни и външни ретроградни сили, подкопава основите на европейската култура. Същевременно ЕС изостава в разбирането си за културата и в пътя към основната си цел за единство, пренебрегвайки аксиомата, че културните битки се водят не само в нашите университети, медии и социални мрежи, но и в ежедневието ни. 

Цифрите показват, че културата допринася с над 4% за БВП на ЕС, но европейските институции инвестират в култура едва 0,2% от бюджета на блока. Без да ги противопоставяме, но селското стопанство внася в европейския БВП 1,4%, получавайки 19% от бюджета на ЕС.

Така че, сега е моментът да впрегнем силата на културата и да създадем нови утопии, нов разказ за Европа, който се корени в човешкото достойнство, солидарност и споделени цели – защото защитата на тези принципи също е война, която може да не убива веднага, но е не по-малко пагубна.

Културата трябва да бъде на първо място в дневния ред на следващата Европейска комисия и следващия Европейски парламент - не само в неделни речи и PR акции, но и в ключови политически приоритети, подкрепени от амбициозни бюджети. пишат тримата културолози.

Това, от което се нуждаем, дори преди да се втурнем да изпълняваме „Зелената сделка”, е културна сделка за Европа. Европейското законодателство трябва да подкрепи европейските творци и професионалисти в областта на културата и културното наследство, осигурявайки справедливи условия на труд и защитавайки правата им в дигиталната ера. 

Отново културната сделка е призвана да насърчи широка обществена културна екосистема, която стимулира иновациите, подобрява благосъстоянието и укрепва европейските демократични структури. Това изисква смели действия, непоколебима ангажираност, значително увеличение на финансирането и силни лидери, отговорни и загрижени и за културата.

Културата трябва да стане първостепенна задача за Европейската комисия и бъдещия ѝ председател. Те трябва да изведат културата там, където ѝ е мястото - на върха на дневния ред на Европа. Културата ще подкрепи по незаменим начин социалното сближаване, отбранителните политики, зеления преход, регулациите на ИИ, търговията, миграцията, разширяването на ЕС и външните му отношения, като същевременно ще обезсмисли популизма.

„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”, казва преди повече от век Гоце Делчев. Много по-късно, обсъждайки намаляването на бюджетите в различните сектори по време на Втората световна война, Уинстън Чърчил е ясен: „Не пипайте културата. Иначе за какво я водим тази война?”