Четири възможни сценария за сектор производство на храни след кризата

Снимка: pixabay.com

Отварят се нови възможности за фермерите.

Стратегията „От фермата към трапезата” предвижда преминаване към устойчиво производство на храни, което освен фермерите засяга и преработвателния сектор, каза председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова по време на уъркшопа.

EIT Food проведе изследване за въздействието на COVID-19 пандемията в хранителния сектор в 12 страни - България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

За всички изследвани страни производството на храни през април 2020 г. е спаднало с 13%, докато производството на трайни потребителски стоки по същото време бележи спад от 43%, обясни Светлана Боянова и добави, че това показва, че секторът е устойчив на кризата. Според изследването застаряващата работна сила и недостигът на работна ръка, а също и липсата на достатъчни умения, са ключови регионални уязвимости.

Увеличава се натискът върху конкурентоспособността в частта разходи, а голямата зависимост от външните пазари също се счита за уязвимост, обясни Боянова. Тя отбеляза, че анализът е направен с данни до август 2020 г. Реално става ясно, че възстановяването не е много сигурно, каза председателят на Института за агростратегии и иновации, като обърна внимание, че според данните се очакват още сътресения.

Предвидени са и няколко сценария. Единият се казва „Нов потребител”, вторият - „Пълно възстановяване", следват „Пълен срив и изкривяване” и „Нови правила”. Те ще се развият в зависимост от различните фактори - позитивни или негативни.

В крайна сметка това, от което фермерите могат да спечелят, е, че изкристализира тенденцията да се търсят местни продукти. Също така се засилва и прекият контакт между производителя и потребителя, заедно с увеличаване на онлайн поръчките, става ясно от предложените възможности в анализа.