Германия: От отличник до "болния човек на Европа"

Икономическият спад на Германия се обяснява с отказа от руския газ и забавянето на растежа на китайската икономика.

През по-голямата част от това столетие Германия постигаше един икономически успех след друг, доминирайки на световните пазари на елитна продукция и продавайки толкова много стоки на останалия свят, че половината от икономиката на страната работеше за износ.

Докато други европейски държави тънеха в дългове, германската държавна хазна непрекъснато се пълнеше, имаше и достатъчно работни места. Икономистите пишеха книги за това, какво другите държави биха могли да научат от Германия.

Днес това вече е минало, пише Euronews.

Сега Германия показва най-лошите резултати сред големите развити икономики. Международният валутен фонд и Европейският съюз очакват през тази година икономиката на страната да се свие.

Рецесията започва след нахлуването на Русия в Украйна и загубата на евтиния руски природен газ, което се превърна в безпрецедентен шок за енергийните отрасли на Германия, която дълго време беше производственият център на Европа.

Неочаквано ниските показатели на най-голямата икономика в Европа предизвикаха вълна от критики и дебати за по-нататъшни действия.

Германия е заплашена от "деиндустриализация", тъй като високите цени на енергоносителите и бездействието на правителството при решаването на други проблеми заплашват да изпратят новите заводи и високоплатените работни места в други страни, смята генералният директор на най-голямата германска химическа компания Evonik Industries AG Кристиан Кулман.

Загубата на евтиния руски природен газ, необходим за захранване на заводите, "удари болезнено по бизнес модела на германската икономика", отбелязва Кулман.

След като Русия спря доставките на по-голяма част от газа за Европейския съюз, германското правителство помоли Evonik още няколко месеца да поддържа в работно състояние въглищната електроцентрала, построена през 60-те години на миналия век. От нея компанията ще премине към два газови генератора, които в последствие ще могат да работят на водород, като част от плановете за постигане на въглеродна неутралност до 2030 г.

Едно от обсъжданите решения е ограничаването на цените на електроенергията за промишлеността чрез държавни субсидии.

Цената на газа сега е около два пъти по-висока от тази през 2021 г., което е в ущърб на компаниите, които се нуждаят от него, за денонощното нажежаване и разстопяване на материали, използвани в производството на стъкло, хартия и метални покрития за сгради и автомобили.

Освен това икономиката на Китай - ключов търговски партньор на Германия, се забави след няколко десетилетия на бурен икономически растеж.

Тези външни сътресения разкриха пукнатините във фундамента на Германия, пренебрегвани през годините на успех. Сред тях са изоставане в използването на цифровите технологии в правителството и в бизнеса и продължителният процес на одобряване на така необходимите проекти в областта навъзобновяемата енергетика. 

Друг факт: парите, с които разполагаше правителството, бяха получени отчасти поради задържане на инвестициите в строителството на пътища, железопътна мрежа и високоскоростен интернет в селските райони.

Освен това, приетото през 2011 г.решение за затваряне на оставащите атомни електроцентрали в Германия беше поставено под въпрос на фона на опасенията относно цените на електроенергията и нейния недостиг..

На компаниите остро не им достига квалифицирана работна ръка: броят на свободните работни места достигна рекордно високо ниво – сегато е малко под два милиона.

Правителството на Германия призна, че да се разчита на Русия за надеждни доставки на газ по газопровода "Северен поток", минаващ по дъното на Балтийско море, който беше взривен по време на пълномащабна война, е било грешка.

В момента проектите за чиста енергия са възпрепятствани от ширещата се бюрокрация. В Южна Бавария ежегодното изграждане на вятърни турбини е ограничено до едноцифрени числа.

Изграждането на електропровод на стойност 10 милиарда евро, който ще доставя вятърна енергия от северната част на страната на промишлените предприятия на юг, се забавя от политическата съпротива срещу грозните кули на земята. Това означава, че строителството ще приключи през 2028 година.

Междувременно енергоемките компании се опитват да се справят сами по някакъв начин с ценовия шок.

Например, компанията Drewsen Spezialpapiere, специализирана в производството на хартия за паспорти и печати, както и на хартиени сламки, е закупила три вятърни турбини в близост до централата си в Северна Германия, за да покрие около една четвърт от външните потребности от електроенергия във връзка с преминаването към газ.

Компанията Schott AG, която произвежда специализирано стъкло, проведе експеримент по замяна на газа с водород, несъдържащ вредни вещества, в завод, където произвежда стъкло в контейнери, в които температурата достига 1700 градуса по Целзий.

Това работи, но само в малки мащаби, когато водородът се доставя с камиони. Ще са необходими огромни количества водород, произведен от възобновяеми енергийни източници и доставен по тръбопроводи, които все още не съществуват.

Разногласията между коалиционното правителство относно пределните цени на енергоносителите и закона, забраняващ изграждането на нови газови пещи, водят лидерите в бизнеса до отчаяние.

Според Холгер Шмидинг, главен икономист на банка Berenberg, Германия се е "отпуснала" по време на "златното десетилетие" на икономическия растеж 2010-2020 г. Шмидинг, който навремето нарече Германия "болният човек на Европа" в своя влиятелен анализ от 1998 г., смята, че днес този етикет би бил излишен предвид ниската безработица и силните публични финанси. Това дава възможност на Германия да действа, но отслабва натиска върху нея за извършване на промени.

Най-важната стъпка според Шмидинг, би била да се премахне несигурността относно цените на енергоносителите. Каквато и политика да бъде избрана, "още сега би било много полезно, ако правителството може бързо да я съгласува, така че компаниите да знаят какво ги чака и да могат да планират по съответния начин, вместо да отлагат вземането на инвестиционни решения".