Европейските страни са изправени пред катастрофа поради изчерпване на подпочвените води

1. Пресъхналите речни корита и постепенното изчезване на водоемите оказаха негативно влияние както върху природата, така и върху хората: много водни животински видове загубиха естественото си местообитание, а сухата почва създаде много проблеми за селското стопанство.

Освен това, сушата доведе до дефицит на енергия: поради недостиг на охлаждаща вода френските атомни електроцентрали трудно произвеждат достатъчно електроенергия. Недостатъчните обеми вода също така създадоха проблеми за работата на водноелектрическите централи.

За да наблюдават световните ресурси на подземните води, екип от учени в продължение на няколко години използва гравиметричните данни от два спътника, които обикалят около Земята в полярна орбита на височина малко под 490 км.

Те дават информация за общата маса на водата, от която след това се изваждат показателите за измененията в реките и езерата, както и за влажността на почвата, снега и леда. В резултат остава само масата на подпочвените води.                    

Разстоянието между спътниците от около 200 километра е от решаващо значение за проекта и то непрекъснато и внимателно се измерва. Този, който е отзад, не може да догони този, който е по-напред, затова те са наречени "Том и Джери". При прелитането им над планина скоростта на спътника, който е отпред е по-голяма поради увеличената маса под него. След като прелети планината, той отново малко се забавя, а спътникът отзад се ускорява в момента, в който достигне до планината. След като и двата спътника преминат върха на планината, скоростта им отново се изравнява.

Промените в разстоянието над големи обеми вода са основният начин за определяне на гравитационното поле на Земята, което се измерва с точност до микрометър. За сравнение, човешкият косъм е с дебелина 50 микрометра.

Спътниците летят със скорост 30 хиляди км/ч и обикалят Земята 15 пъти на ден. За един месец те могат да покрият цялото земно кълбо, което позволява гравитационната карта на планетата да се получава ежемесечно.

Авторът на проекта, професор Торстен Майер-Гер от Техническия университет в Грац, Австрия, заявява: "Обработката и изчислителните усилия тук са доста големи".

"Ние измерваме разстоянието на всеки пет секунди и по този начин провеждаме около половин милион измервания на месец. Въз основа на тези данни след това определяме картите на гравитационното поле", добавя той.

Гравитационните карти обаче не могат да покажат точните запаси от вода под земята, тъй като спътниците не различават моретата, езерата и подземните води.

За да се изчислят отделните обеми за всеки водоем, се налага да се прибегне до помощта на другите партньори по проекта EU G3P .

Резултатът от това сътрудничество показва, че ситуацията със запасите от подземни води е станала много опасна.

"Не можех и да си представя, че тук, в Европа, водата ще се превърне в проблем, особено за Германия и Австрия", казва професор Торстен Майер- Гюр. "Ситуацията с подпочвените води е сериозна, време е да се замислим за това".