Молдова предлага демилитаризиране на Приднестровието

Още на следващия ден Москва заплаши Молдова чрез изявление на заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Михаил Галузин пред РИА „Новости”. Посочвайки „тъжния опит” на Украйна, той заяви, че Молдова трябва "много ясно" да си даде сметка дали иска да го види на собствената си земя. Според дипломата, „натъпкването на една страна със западни оръжия или разполагането на контингенти на НАТО на нейна територия не допринасят за нейната сигурност и суверенитет, а напротив - доближават я до катастрофа“. 

Галузин предупреди молдовските власти, че не трябва да се обръщат към Запада за подкрепа с цел „увеличаване на отбранителната способност“, тъй като такъв подход няма да допринесе за мира и стабилността. Той разкритикува Кишинев, че „въпреки това” демонстрира намерението си да развива по-тясно сътрудничество със западните страни във военната сфера. „Подобни стъпки, заедно с безусловната подкрепа за режима в Киев, очевидно подкопават неутралния статут на Молдова, залегнал в конституцията“, добави Галузин.

В отговор, говорителят на външното министерство на Молдова Даниел Вὸда подчерта, че страната му е "мирна и неутрална държава, но това не означава самоизолация, демилитаризация или безразличие към случващото се в света".

Вὸда добави, че Молдова ще продължи да укрепва своята стабилност и сигурност, „включително чрез НАТО, най-силният военно-политически съюз в света“. Той отбеляза,че руската инвазия в Украйна "има драматични последици” за страната му. „Нуждаем се от цялата солидарност на нашите приятели, за да преодолеем множеството хибридни предизвикателства, пред които сме изправени. Ние сме свободна държава и от нас зависи как да развиваме страната си“, каза Даниел Вὸда.

Само преди седмица в интервю за TVR Moldova директорът на Службата за разузнаване и сигурност на Молдова Александру Мустяце заяви, че страната е започнала да се подготвя за руско нахлуване през 2023 г. „Въпросът не е дали, а кога Руската федерация ще започне офанзива на наша територия - в началото на годината, през януари-февруари или по-късно през март-април“, каза той, посочвайки целта на Москва - сухопътен коридор към Приднестровие. 

През 1990 г. Приднестровие, или т. нар. Приднестровска молдовска република, обяви независимост, но не получи международен статут, а през 2005 г. Молдова обяви региона за автономен. 

Въпреки проруската му политика, през април високопоставени руски военни заговориха, че в Приднестровие „има факти на потисничество на рускоезичното население", а отговорни инстанции в руската държавна дума посочиха, че регионът се смята за част от Русия и населението му иска да повтори съдбата на Южна Осетия и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.

От управляващата партия „Действие и солидарност“ заявиха, че ще търсят решение за демилитаризиране на Приднестровие "чрез дипломация и диалог". Заедно с Украйна, Молдова също получи статут на кандидат-член за ЕС. Паралелно с това в румънския парламент все по-често се говори, че най-бързият път за влизане на Молдова в ЕС е обединението ѝ с Румъния.