Трета държава за годината може да получи статут на кандидат-член за EС

Както припомня Bloomberg, предложението за Босна и Херцеговина направи през юни министър-председателят на Словения Роберт Голоб. Той подчерта вчера пред репортери, че страната е постигнала "голям напредък" и прогнозира, че решението за кандидатския ѝ статут може да бъде взето следващата седмица в Брюксел.

Босна и Херцеговина кандидатства за присъединяване към ЕС през 2016 г. Тогава Брюксел предупреди, че не бива да се очаква прием през следващите години, писа Deutsche Welle. Сараево дълго време не кандидатстваше поради постоянните междуетнически и междурелигиозни спорове между политиците, които представляват различните етноси в страната - хървати, сърби и босненци. 

Така че, политическите спорове възпрепятстваха изпълнението на ключови икономически и социални реформи, необходими за присъединяването към ЕС. Политиката на Босна и Херцеговина се основава на Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на войната в Югославия. Според него за всяко важно решение е необходимо съгласието на представителите и на трите етнически групи в страната.

В края на юни Европейският съюз даде статут на кандидатки за членство на Украйна и Молдова. И двете страни кандидатстваха едва след руската инвазия в Украйна, но кандидатурите им бяха приети единодушно. Брюксел се надява с подобен ход да засили надеждата на украинците, че страданията им не са напразни, казаха дипломатически източници на BBC News.

Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия са със статут на кандидати за членство в ЕС от години. Хърватия се присъедини към Европейския съюз последна, през 2013 г., а беше с кандидатски статут от 2003 г. Същия период изчака и България, която стана кандидат-член през 1997 г. и встъпи в ЕС през 2007 г.