Започва първата фаза от примирието между Израел и Хамас (обзор)

Против споразумението се обявиха някои от министрите в коариционния кабинет на Бенямин Нетаняху, представители на крайнодесни партии, в т.ч. министърът на вътрешните работи и националната сигурност Итамар Бен-Гвир, министърът на финансите Бецалел Смотрич и други, които са за пълно унищожаване на Хамас.

Съгласно условията на пъвата фаза, израелската войска ще се изтегли до линия, която ще запази израелския контрол над около 53% от територията на ивицата Газа. В рамките на 72 часа след дислокацията на израелската армия, или според израелския кабинет – на 13 или 14 октомври, Хамас ще освободи 20 живи заложници и ще върне телата на 28 загинали.

В замяна в Газа ще се върнат 250 палестински затворници с доживотни присъди, включително за убийства, 1700 жители на Газа, задържани от началото на войната, както и 360 тела на убити бойци на Хамас.

В анклава ще влязат стотици камиони с помощи – храни, лекарства и гориво. Международна комисия с участието на Катар и Турция ще следи за спазването на условията по първата фаза на примирието.  Съвместна израелско-египетско-катарска работна група, с евентуално турско участие, ще работи за локализирането на телата на заложниците, които Хамас не успее да върне. В понеделник, 13 октомври се очаква и американският президент Доналд Тръмп да пристигне в Израел.

Добро начало, но най-трудните въпроси все още са на масата, казват преговарящите и от двете страни. Ето какво още трябва да се договори: 

Хамас заяви, че ще се демилитаризира едва след като бъде установена палестинска държава, в чието управление групировката иска да присъства като част от „единно палестинско движение“. Като знак за значимостта си, говорителят на преговаращия екип на Хамас заяви: „Днес обявяваме края на войната…”

Планът на Тръмп изключва участие на Хамас в следвоенна Газа, а израелският премиер Бенямин Нетаняху не иска и участието на Палестинската администрация в бъдещото управление на анклава.

След първоначалното изтегляне, което ще остави под контрола на израелските войски 53% от ивицата Газа, планът на Белия дом предвижда още два етапа на изтегляне – първо до контрол над 40% от територията на анклава, след това – до 15%. Не са ясни обаче условията и сроковете за тези две отстъпление, нито какво ще се случи след последното.

Въпреки все още неизяснените перспективи, началото на примирието охлади обстановката в Близкия изток и върна на американския президент Доналд Тръмп имиджа на миротворец, след неуспеха му да прокара подобна сделка за Русия и Украйна. Мнозина анализатори обаче смятат, че провокираната от Хамас война в известна степен изпълни функцията си. 

За начало, вниманието на света се отклони от варварската война на Русия в Украйна, както и от редица по-мащабни военни конфликти и хуманитарни катастрофи. 

Войната в Газа активира масивни групи арабско население в Европа и Америка, а местните леви движения, които захубиха позиции в последните години, се възползваха, включвайки се в организацията на мащабни пропалестински протести. Идеята за „свободна Палестина” се смеси с открити атаки срещу десни и центристки правителства и отключи откровен антисемизизъм. 

Всичко това накара редица държавни лидери да признаят легитимността на несъществуващата Палестинска държава, като по този начин разчитаха не само да уталожат вълненията в страните си, но и да си осигурят гласовете на местните арабски и мюсюлмански общности в предстоящи избори. В пропалестинската позиция на редица правителства може да се разчете и стремеж да се създадат благоприятни условия за арабски инвестиции.

Така че трезвата оценка на последствията от варварското нахлуване на Хамас в Израел на 7 октомври 2023 г. тепърва предстои. Тероризмът няма лесно да се неутрализира. Страданията за жертвите и от двете страни трудно ще се заличат, интересите тепърва ще се разкрият.