Четири страни с традиции в милосърдието

Четири страни с традиции в милосърдието Снимка: http://www.bbc.com/

Актовете на милосърдие определят настоящата епидемия от коронавирус. Нека погледнем например пеещите италианци по балконите или общностите, аплодиращи всяка вечер медиците на първа линия. Тези истории имат силата да ни накарат да се чувстваме малко по-значими от кризата и да ни вдъхнат вярата, че заедно ще преодолеем страховете си. Но кои са страните по света, които са изградили дългогодишна традиция на щедрост, милосърдие и взаимопомощ? 

От древногръцката идея за гостоприемство до персийските поети, възхваляващи милосърдието, има четири традиции, които хвърлят светлина върху доброто, което вече съществува по света. Дават ни нови идеи за това как да направим живота си по-добър и прекрасен.

ФилоксенияГърция

В Гърция гостите обичайно са посрещани като почетни личности, като дори обикновената покана за вечеря често се превръща в истински празник. По време на гостуването чашите с вино се допълват лично от внимателния домакин. Въпреки че днес това се среща при много култури, смята се, че тази традиция е била започната от люлката на западната цивилизация.

Снимка: Традицията philoxenia, или „любов към непознатия“, произлиза от Древна Гърция (Кадър: frantic00/Getty Images)

В Древна Гърция правилното отношение към гостите се е считало за повеля на боговете, особено от Зевс Ксениос, който е богът на странниците. Пристигне ли уморен пътник на нечий праг, домакинът е длъжен да го посрещне с храна и подслон, без да задава въпроси и без значение дали познава госта, или не. В замяна на това гостът е длъжен да прояви уважение към домакина и да остане само толкова дълго, колкото е необходимо. Ако някой от двамата се провали в задълженията си спрямо другия, се считало за обида, заслужила божествения гняв на Зевс Ксениос.

Произлизаща от гръцките думи xenia („непознат“) и philo („обич“), тази идея става позната като филоксения, или „любов към непознатия“. Сцени на „любов към непознатия“ присъстват в творчеството на Омир. Например в „Одисея“ героят неуморно търси гостоприемство по време на своето пътуване до Итака. „Илиада“ представя реакцията на древните гърци към грубото нарушение на протокола, когато троянецът Парис отвлякъл съпругата на своя домакин - спартанския цар Менелай, и с това сложил началото на Троянската война.

Наред с гостоприемството, традицията на доброта и милосърдие се поддържа жива и днес чрез дребни жестове, като отправяне на приятелска усмивка към непознат или придружаване на изгубен пътник до неговата цел, а не просто посочване на правилната посока.

ТарофИран

Първите снегове сякаш винаги пропускат Машхад, скътан в планините на Североизточен Иран. Но до декември вторият по големина град на Иран вече е в ледената хватка на зимата. С мисъл за многото бездомни в града, анонимен местен излязъл на улиците през декември 2015 г., боядисал стена в ярки цветове и монтирал колчета и закачалки. До нея изписал съобщение на фарси, което гласяло: „Ако не ви трябва, оставете. Ако имате нужда, вземете.“

Снимка: Добрината се корени в персийската култура, където уличните музиканти приканват минувачите да вземат от печалбата им, ако имат нужда (Кадър: Sarah Reid)

Жителите на Машхад отговорили на призива с ентусиазъм, дарявайки топлите дрехи, които имали в излишък. Инициативата имала незабавен успех в социалните мрежи, като тези „стени на милосърдието” скоро се разпространили в най-различни форми из цял Иран, а дори и извън него.

Пекарните започнали да оставят кошници с хлябове, като подканвали онези, които не могат да заплатят, да си вземат, а уличните музиканти поставили табели, подканващи минувачите, които имат нужда, да вземат от печалбата им. 

Заведенията за бързо хранене в Техеран разработили система, чрез която клиентите могат да поръчат храна за някой, който не може да си я позволи, подобно на италианското „висящо кафе“. Италианската традиция пък се възроди преди десетилетие в Неапол, при която човек може да закупи допълнително кафе за някой, който няма възможността да си купи.

И докато благотворителността винаги е била ценен обичай в ислямските страни, „стените на милосърдието" се коренят в персийската култура, ценяща езика на древните поети като Руми, който възпява силата на добродетелта.

Духът на милосърдието се почита и в Тароф – персийското изкуство на вежливостта, според което учтивостта заема почетно място във всяко социално взаимодействие. Въпреки пандемията от коронавирус, която поставя на изпитание филантропския дух на нацията, тези жестове на милосърдие към непознатите продължават и досега.

Снимка: Стените на милосърдието се появяват за пръв път в североизточния ирански град Машхад през 2015 г., но бързо се разпространяват из страната (Кадър: Eric Lafforgue/Getty Images)

УбунтуЮжна Африка

Думата произлиза от езиците нгуни, които се говорят от едни от първите хора в Африка, но „убунту" не се появява в писмени източници до средата на XIX век, когато става по-популярен в разгара на южноафриканския преход от апартейд към демокрация на всички раси. Докато значението на „убунту" се променя през годините, нгуни поговорката „umuntu ngumuntu ngabantu“ (често превеждана като „човекът е личност заради другите“) е най-често използваното обяснение на идеята. На практика това е вярата, че взаимовръзките в групата са по-важни от отделните части в нея. 

Както Нелсън Мандела е написал, „убунту" е дълбокият смисъл, че ние сме човеци заради човечността на другите; възможността да постигнем нещо в този свят се дължи в еднаква степен на работата и постиженията на другите“. В Южна Африка философията се проявява в актовете на доброта и съчувствие, особено към хора с различен културен произход.

Снимка: Нелсън Мандела силно вярваше в духовния идеал ubuntu и посвети живота си на борбата за свобода на всички южноафриканци (Кадър: Gallo Images/Getty Images)

Бившият южноафрикански архиепископ - Дезмънд Туту, използва концепцията за „убунту" при ръководенето на Комисията за истина и помирение на ЮАР в средата на 90-те години, като християнските му разбирания насочват към важността на прошката, помирението и спокойното съвместно съществуване. 

Един стар коментар на Туту се оказва особено актуален за 2020 г.: „Убунту насочва към факта, че не можеш да съществуваш като човек в условията на изолация. Това говори за нашата взаимосвързаност.“

ОмотенашиЯпония

Често описвана като най-любезната страна в света, Япония съхранява традицията на безкористното гостоприемство, която произлиза от „омотенаши". В буквален превод „дух на службата“. Този крайъгълен камък на японската култура стои в основите на вековния ритуал „садо“ (чаена церемония), който изисква висока степен на внимание от страна на домакина, за да гарантира, че всяка нужда на гостите е задоволена, без да очаква нищо в замяна. Гостите, съзнали усилията на домакина, отвръщат с почти благоговейна благодарност. Така двете страни създават среда на хармония и уважение.

Снимка: Японската традиция на безкористно гостоприемство се основава на многовековния ритуал на чаената церемония (Кадър: Credit: AzmanL/Getty Images)

Макар че нито един японски обичай не представя омотенаши по-добре от церемонията садо, омотенаши се е превърнал в начин на живот. Персоналът в магазините и ресторантите поздравява клиентите с топло „ирасхаимасе“ (добре дошли). Когато влизат във влака стрела, чистачите се покланят на пътниците, а таксиметровите шофьори отварят вратите на пътуващите без подканване.

Дори по-любезно е отношението към хора, които са извън личния кръг на даден човек, а към чужденците обичайно отношението е с най-висша форма на учтивост.
Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: