Швейцарски стартъп прави революция в ядрената енергетика

„Когато носител на Нобелова награда ви предложи да работите с него, е трудно да кажете „не“, пррипомня си Федерико Карминати, специалист по ядрени технологии и основател на Transmutex. Като млад служител в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), един ден през 1990 г. тогавашният директор и Нобелов лауеат Карло Рубия му предлага да се включи в разработването на нов тип ядрен реактор, разказва swissinfo.ch.

Започнал с много еуфория и амбиции, проектът за ториев реактор в комбинация с ускорител на частици, се развива успешно. Но през 90-те години на миналия век интересът към иновации в ядрената индустрия не е голям, както и проблемът с отпадъците от ядрено гориво, така че в крайна сметка разработката завършва в чекмеджето на администрацията, където пролежава... 30 години.

Но за три десетилетия ядрената енергия показва своите граници, особено по отношеие на ядрените отпадъци и безопасността. И Федерико Карминати изтупва праха от младежкия си проект. През 2019 г. заедно с френския предприемач Франклин Серван-Шрайбер основават стартъпа Transmutex с амбициозната цел ни повече, ни по-малко да преоткрият ядрената енергетика. 

Ето как работи иновацията им. Най-общо казано, една атомна електроцентрала гори уран или плутоний и чрез верижна ядрена реакция произвежда топлина, след това – пара и в крайна сметка – електроенергия. Процесът е непрекъснат, но генерира значителни количества ядрени отпадъци, чието съхранениие вече е глоблен проблем. Освен това, източниците за ядрено гориво са малко – произивеждат го главно Казахстан, Австралия и Канада.

Решението на Transmutex е вместо уран да се използва торий - слабо радиоактивен метал, който се среща в изобилие в скалите в почти цялата земна кора и това е първото предимство на новия тип ядрен реактор. Второто е безопасността. За да се осъществи ториевата ядрена реакция, ускорител на частици подава неутрони в ториевия реактор. Това означава, че щом се спре неутронният поток, спира и верижната ядрена реакция и ядреният реактор изключва – един механизъм, който би предотвратил авария, като тази в Чернобил през 1986 г.

Третото преимущество на новата ядрена технология е фактът, че ядрените отпадъци от торий се разграждат много по-бързо – за 300 години, вместо за 300 000, при това обемът им е значително по-малък от този на конвенционалното ядрено гориво – няколко килограма вместо няколко тона при едно и също количество произведена енергия.

И още едно предимство - страничните продукти от ториевата ядрената реакция не могат да се използват за производството на ядрено оръжие. Освен това новаторският реактор може да се захранва и с отработено конвенционално ядрено гориво, което е решение на тежкия глобален проблем със съхраняването на ядрени отпадъци.

Разработката на Transmutex вече привлече международен интерес. Руската компания „Росатом” проучва възможността за внедряване на новия тип реактор в ядрени двигатели за подводници, а една от най-важните американски ядрени лаборатории вече работи по мащабното производство на ториево ядрено гориво. 

Целта на Transmutex е да има готов демонстрационен прототип до началото на 2030-те. За момента работещите около 440 атомни електроцентрали по света обезпечават 10% от глобалната косумация на електроенергия.