Кога се е появил изразът "и стените имат уши"

Още от времето на древните гърци и византийските владетели, дворците и замъците са били пълни с шпиони, конспиратори или просто любители на клюки. Миниатюрните електронни подслушвателни устройства в онези времена все още не са били измислени, така че цялата надежда да се чуе нещо е била в собствените уши. За подслушване в стените се правели слухови отвори или даже се прокарвали специални тръби.

В литературата изразът "стените имат уши" се появява за първи път преди 400 години в произведенията на испански писатели. По това време "стените има уши " вече се е превърнала в устойчива метафора и символ на всяко подслушване. Сервантес в неговия "Дон Кихот", публикуван през 1615 г., има фраза "Не, аз по-добре да замълча, а то и стените имат уши". Друг испански автор, драматургът Лопе де Вега, в комедията си "Валенсианската вдовица", написана през 1604 г., използва фразата "И така, стена, и ти имаш уши".

В нашия век на технологиите на стените вече са се появили не само "уши", но и "очи" под формата на микро-видеокамери, предаващи изображение и звук. Техните размеримогат и да не надвишават няколко милиметра. Само си представете: ако в нашите смартфони има такива малки камери, то колко ли малки могат да бъдат размерите на специализираните устройства?