Още олимпийски игри в Аляска

Още олимпийски игри в Аляска Снимка: explorefairbanks.com

Докато светът очаква да види онлайн постиженията на световните атлети в Токио, утре е последният ден на ежегодната Световна олимпиада на ескимосите (WEIO)

Всяко лято Феърбанкс, Аляска, е домакин на това изключително важно културно събитие за местните жители. От 1961 г. четиридневният спортен празник привлича спортисти от страната и света, за да се състезават в многобройни дисциплини, свързани с умението да оцелеете в суровата природа на Аляска, разказва smithsonianmag.com. 

Миналата година Олимпиадата на ескимосите за първи път беше отменена заради пандемията COVID-19, затова пък тази година юбилейното издание по повод 60-годишнината на ескимоските игри се провежда при голям интерес, за радост на пазителите на местните традиционни културни практики и туристите. 

Първите игри са организирани през 1961 г. от двама пилоти на вече несъществуващата авиокомпания Wien Air Alaska. Обикаляйки полуострова, Бил Инглиш и Том Ричардс били впечатлени от физическите умения и танците на местните хора. Двамата пилоти със съдействието на авиокомпанията организирали за първи път такова състезание във Феърбанкс през лятото на 1961 г. и оттогава игрите се провеждат ежегодно. 

WEIO включва доста необичайни дисциплини. За „Хвърляне върху одеяло” около 30 души държат опънато като батут одеяло от кожи и хвърлят нагоре състезателя, който се старае да балансира – традиционна ловна практика, за да могат ловците да видят какво се задава зад хоризонта по време на лов. „Скачането на кокълчета” изисква да се придвижвате със скокове напред, като докосвате земята само с кокалчетата на пръстите на ръцете и краката. „Издърпване на прът” имитира усилията да изтеглите от дупката в леда въдица с тежка риба или тюлен. След последното има и състезание „Дране на тюлен”.  В дисциплината „Висок ритник” състезателят се изправя със скок на една ръка и се опитва с крак да ритне окачен високо предмет. Техниката е форма на комуникация, която са използвали жителите по северните крайбрежия при риболов, преди ерата на уоки-токитата или мобилните телефони. 

One Foot High Kick
"Висок ритник", снимка explorefairbanks.com

Най-екзотичната дисциплина може би е „Дърпане на уши” – игра на издръжливост според сайта на WEIO, при която двама души завързват ушите си с парче животинско сухожилие и се дърпат възможно най-силно, с цел евентуалният победител да откъсне сухожилието от ухото на опонента си. Естествено „борбата” е свързана с болка, но както обяснява г-жа Калок, един от доайените в игрите, дърпането на ушите изгражда издръжливост на болка: „То имитира усещането при измръзване и учи хората как да се справят с болката. Направих го веднъж и не повторих, но дъщеря ми спечели златен медал в това състезание."

Сайтът на игрите предлага видеозапис от състезанието с уши, но предупреждава, че всеки може да го гледа „на собствен риск”.

WEIO, разбира се, включва и конкурс за титлата „Кралица на Олимпиадата на ескимосите”. Тъй като събитията не са разделени по възрастови групи, не е необичайно тийнейджъри и възрастни да се състезавот рамо до рамо (или ухо до ухо) с някой по-възрастен. Единственото разделение е на жени и мъже, а най-младите състезатели трябва да са навършили 12 години. 

WEIO е една от любимите по-нови традиции в Аляска. Децата са редовни зрители на състезанията, в които гледат родителите си, бабите и дядовците си. Всички очакват олимпиадата като голяма родова среща. А проявите на приятелство, спортсменски дух и хумор често носят злато на състезателите. 

Хората в Аляска  обичат WEIO и смятат, че е особено важно да практикуват традициите на своите предци - особено за онези, които са се преселили в градовете и естествено започват да губят връзките си с традиционните умения и култура. 

Разбира се, градовете предлагат работа и това е напредък за местните общности, но същевременно някои традиционни умения се губят. Световните олимпийски игри на ескимосите дават шанс на хората да чувстват живата връзка с поколенията преди тях и да овладяват уменията на своите предци. „Имаме нужда да го правим, то ни прави това, което сме”, казва г-жа Калок.

Още по темата във

facebook