Зелената енергия срещу изкопаемите горива

Зелената енергия срещу изкопаемите горива Снимка: pixabay.com

В подкрепа на борбата с климатичните промени, Европейският съюз инициира прехода си към зелена икономика. Всички ли са доволни?

След успешен пилотен проект в стоманодобива на Швеция и „Тисен-Круп", най-големият производител на стомана в Германия с централа в Дуйсбург, планира най-късно до 2050 г. да не използва в пещите си кокс, а водород. Компанията генерира почти 3% от въглеродните емисии на страната - около 20 милиона тона въглероден диоксид годишно. За да преустрои производството си на водород, компанията разработва нов тип доменни пещи, които ще се захранват с пелети от желязна руда и водород, а страничният продукт ще бъде водна пара – вместо въглероден диоксид. Това ще повиши и качеството на произвеждания чугун. Остава само да се осигури водород.

Производството му обаче не е безусловно екологична алтернатива. Така нареченият „сив” водород се произвежда от изкопаеми въглеводороди и се превръща в „син” след сложен пречиствателен процес. Технологията обаче не се слави като „върха” на екологичните методи, нещо повече, отделя стотици милиони тонове въглероден диоксид годишно. 

Най-големи надежди се възлагат на „зеления” водород. Един от методите за производството му е електролиза на вода. „Тисен-Круп" (ThyssenKrupp AG) работи в партньорство с Шел-Рейнланд, най-голямата рафинерия на концерна Shell южно от Дуйсбург, където в момента се изгражда най-голямата в света инсталация за електролиза. Пилотният проект е с капацитет 10 MW. Според Shell инвестициите си струват, след като вече са си осигурили първия голям клиент в лицето на „Тисен-Круп" и правят планове един ден да изнасят своя зелен водород. 

Чешката компания ЧЕЗ (CEZ) на свой ред обяви, че ще намали рязко използването на въглища в полза на енергията от възобновяеми източници. Плановете на компанията са до 2030 г. да произвежда 6000 MW зелена енергия, предимно от фотоволтаици. По този начин ЧЕЗ се надяват да намалят с 55% въглеродните си емисии и най-вероятно ще инвестират в нов реактор в атомната централа в Дуковани. ЧЕЗ намаляват производството на електроенергия с въглища и само за последните месеци са спрели няколко от топлоцентралите си. 

Така че, както се казва, всички печелят, освен може би производителите на кокс и въглища. И противоречието не е само виртуално, както сочи несъгласието на Полша да свие въгледобива си, санкционирано наскоро и от Европейския съд.

Зелената перспектива засяга и петролния пазар. Neste Oil, най-голямата нефтопреработвателна компания на Финландия, която работи почти само с руски нефт, вече трансформира един от заводите си и рязко е намалила производствения капацитет на друг свой завод, за да го пренасочи към работа с възобновяеми енергийни източници. 

Прекрасна перспектива, но не и за Русия. По данни на Reuters през първото тримесечие на тази година Финландия, която е най-големият вносител на руски нефт в Европа, е намалила вноса му с 25%, а през април – с цели 64% в сравнение с 2020 г. И не е само Финландия. Според Централната банка на Русия през първото тримесечие потокът петродолари към страната се е свил с 21% - ясно е какво означава това, след като всеки четвърти долар в търговския оборот на Русия идва от износа на нефт.

Така че зелената перспектива изпраща и червени сигнали.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: