Италия се бори с две кризи

„В момента мафията купува хората на безценица”, казва Луиджи Куомо от организацията SOS Impresa, бореща се срещу организираната престъпност в Италия.

Мафиотите се опитват да проникнат сред най-бедните обществени слоеве в югозападния регион Кампания. Вместо да „смуче" пари от тях, както преди, Камора раздава пакети с храна и банкноти по 50 евро. Но не подтиквана от чист алтруизъм, пояснява Куомо: „Рано или късно ще искат нещо в замяна.”

Слабостите на правителството в Рим облагодетелстват дейността на Камора. Забавената финансова помощ, неадекватната реакция на властите, липсата на прозрачност – всичко това помага на мафията да се представи като благодетел.

Италианското законодателство разрешава конфискацията на собствеността на престъпните организации и използването ѝ за социални проекти. Според официални данни, през последните 20 години са иззети 65 хиляди имота, включително земи и строителни обекти. Общините, гражданските инициативи и неправителствените организации могат да ги превърнат в кафенета, ресторанти, културни или здравни центрове.

Кметът на Касал ди Принчипе - Ренато Натале - е добре запознат с темата. Градчето се намира на около 20 километра северозападно от Неапол и се счита за един от центровете на клана Камора. По време на управлението на Натале около 2/3 от конфискуваните от мафията имоти са превърнати в сгради с обществена функция.

„“Новосъздадените проекти не са ориентирани към печалба. По-скоро те имат за цел да покажат, че е възможно да се освободим от незаконните бизнес практики и експлоатацията”, казва той.

Днешните времена са трудни за населението в бедните части на Южна Италия. „Най-важните работодатели в региона са в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и строителството. Кризата, предизвикана от коронавируса, засегна тежко тези браншове", казва Натале.

Над 1200 семейства са подали молби за държавна помощ в размер на 500 евро. Държавата обаче осигурява само половината от средствата, останалата част се покрива от общинския бюджет. Общината е изградила структури за борба с мафията, но финансовите затруднения могат да накарат хората да се обърнат към Камора.

Луиджи Куомо критикува и бавните процедури по конфискация. „Докато конфискуваният имот стои неизползван, мафиотските кланове се държат сякаш той все още е тяхно притежание.” Понякога минават 10 години, преди имотът да стане общинска собственост, а нерядко конфискуваната земя представлява допълнителна финансова тежест за общините.

В цяла Италия има над 17 хиляди конфискувани от мафията имота, които се намират в ръцете на държавата.

Въпреки многото трудности и бюрократични спънки Куомо не губи надежда: „Упоритата работа на разследващите ми дава кураж. Всяка конфискация подкопава мафията", казва той.

За едно обаче той е категоричен: италианската държава не може да се справи с тази задача сама. „Поради международния характер на организираната престъпност се нуждаем от повече сътрудничество на европейско ниво", убеден е Луиджи Куомо.