Красимир Кумчев: Бъдещите войни ще се водят за храна и вода

Красимир Кумчев: Бъдещите войни ще се водят за храна и вода

С агробизнесмена и общественик Красимир Кумчев разговаря Елена Маноилова

"Преди десет години земеделските стопанства у нас са били 357 000, днес те са 96 000".

По време на извънредното положение заради пандемията от коронавирус още през пролетта Вие бихте тревога за реалната опасност и от продоволствена криза. Предложихте конкретни мерки. Имахте срещи с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Красимир Каракачанов, участвахте в общ брифинг със земеделския министър Десислава Танева. Тогава тя пред цяла България увери, че правителството приема предложенията Ви. Какво произтече от това? 

- Да, още на 13 март аз излязох в социалните мрежи с шест конкретни мерки, които от моя гледна точка следваше правителството да приеме, за да не се допусне продоволствена криза в страната. Вицепремиерът Каракачанов дойде лично в Трилистник и буквално в следващите два дни пет от предложените мерки бяха приети от правителството. 

Всички те бяха организационни, но шестата, касаеща отпускането на 150 млн. лв. за допълнително субсидиране на зеленчуковото производство, остана висяща. На 30 април бях поканен на среща от министър-председателя Бойко Борисов, на която присъстваха и г-н Каракачанов, и министър Танева. 

Обясних и аргументирах защо тези 150 млн. лв. са необходими точно сега, в началото на сезона, което ще стимулира земеделските стопани да увеличат площите си, и че резултатът от тази мярка ще се усети в рамките на същата година - месеците септември-октомври. 

Настоях тези допълнителни субсидии да се дават не на площ, каквато е досегашната практика, а за получен доход от произведена и продадена непреработена земеделска продукция. Всъщност това предложение за субсидиране е част от патентованата ми Методика за индивидуално субсидиране в селското стопанство, датираща отпреди 8  години. 

На пресконференцията в Министерски съвет министър Танева заяви буквално, че сме постигнали съгласие и че предложението ми е справедливо и работещо. 

И нещата застинаха дотам. Защо, не знам. Но подозирам, че понеже цялата философия на мярката е да се спрат кражбите в отрасъла, е изиграла възпираща роля. 

Вече повече от десетилетие ООН предупреждава, че се задава остър недостиг и драстично поскъпване на храните в цял свят, тоест предупреждава за глад и че заради недостиг на храна и питейна вода са възможни войни и огромен миграционен натиск. Според Вас нашите управляващи чували ли са за това? Ако са чували, защо не предприемат адекватни мерки? 

- Не може да не са чували, но какво от това, когато не се предприемат никакви мерки? Академик Атанас Атанасов казва, че бъдещите войни ще се водят за вода и храна и аз напълно споделям това схващане. 

Защо при тези невероятни климатични дадености на България повече от 80 на сто от храната, която ядем, идва от внос? 

- По проблема говоря от 15 години. Преди 10 години земеделските стопанства у нас са били 357 хиляди, днес те са 96 хиляди. Т.е. за 10 години са фалирали 261 хиляди стопанства, и то тези, малките, които би следвало да са основата не само за устойчивост, но и за спиране на обезлюдяването на българските села. 

Някои ще кажат, че това е естествен процес на уедряване на стопанствата, което, разбира се, е вярно. Но до какъв резултат доведе това? Резултатът е, че имаме не ръст, а спад в производството на храни. Ако през 2011 г. производството ни е възлизало на 7,539 млрд. лв., то през 2018 г. то е с 80 млн. лв. по-малко (7,460 млрд. лв.). 

В същото време парадоксално е, че за тези десет години в българското селско стопанство са влезли близо 25 млрд. лв.! Логичен е въпросът: къде и защо са отишли? И не е трудно да се отговори. 

Проблемите на българското земеделие не произтичат ли от неравностойните условия, при които сме сключили договора за присъединяване към ЕС? С колко по-ниски субсидии получават българските земеделски производители? Това според Вас от лекомислие ли е, от некадърност ли е? Има ли възможност субсидиите за българското земеделие да се изравнят с тези на старите страни членки на ЕС? 

- Да, главният проблем се състои в това, че в годините назад, а и сега, ние не сме поставени в еднаква конкурентна среда. И по този въпрос говоря от години. Но и сега има хора, които казват, че ние получаваме дори повече от другите, което, меко казано, е смешно. 

Само вижте бюджета за програмните периоди за различните държави до момента, а и това, което се залага за новия програмен период 2021-2027 г. 

Ще дам пример - Гърция, държава със сходни показатели като територия и земеделски площи с България, през новия програмен период ще получи ДВА пъти повече средства от нас! Къде ще отидат тези средства? Естествено, при техните фермери. 

Поради тази причина ние изоставаме технологично, защото, за да внедряваме нови технологии, са нужни средства, а ние ги нямаме. Но съседите ги имат и естествено ни изпреварват. И нашето производство се оказва неконкурентно, като вината не е в земеделските производители, а в тези, които не са способни да договорят еднакви конкурентни условия. 

Неслучайно бях първият земеделски производител, който на висок глас каза - или изравнете субсидиите в целия ЕС, или ги спрете. 

Вие алармирахте обществеността преди две години за начина, по който беше субсидирано отглеждането на тикви у нас. Парите за тях бяха изплатени, а така ценните тикви си останаха неприбрани на полето. Какво се крие зад това? 

- Отговарям еднозначно - крие се кражба. И това го знае цяла България. Но след тиквите се измислиха нови схеми със същата цел - домати, лук, памук. 

След тази разруха в селското стопанство, която с изключение на зърно-производството у нас продължава вече 30 години, възможно ли е въобще възраждане на отглеждането на плодове и зеленчуци, на животновъдството? Поколението, което разбира от земеделие, полека-лека си отива. Какво може да накара управляващите да направят производството на български храни приоритет в политиката им ? 

- Селското ни стопанство е в разруха. Твърдя, че България, освен енергийно, е и  продоволствено зависима държава. Какво друго да е, когато 85% от това, което консумираме като плодове, зеленчуци и месо, е вносно? И ако за това, че сме енергийно зависими, има своите обективни причини - ние не разполагаме с нефтени и газови находища, то да сме продоволствено зависими, живеещи на най-прекрасното място на планетата, е престъпление. 

Сега се разработва стратегическият план за селското стопанство за периода до 2027 г. Има сформирана работна група. Това, което прави впечатление, е, че в този план няма цел. А цел №1 следва да бъде - през 2027 г. 40% (при сегашните 15%) от вътрешното потребление на плодове, зеленчуци, месо да бъде произведено в България. И всички останали мерки да осигурят реализацията на основната цел. 

Такава цел обаче няма. Прогнозата ми е, че ако този подход не се промени, то през 2027 г. родното производство ще осигурява едва 10% от това, което консумираме. 
Вече апелирах, че е необходимо президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност, на който да се обсъди продоволствената сигурност на държавата, като част от нейната национална сигурност. Вече съм се срещал с всички управляващи в държавата. Мисля, че по тази тема е възможен национален консенсус. 


 

*Красимир Кумчев е роден през 1955 г. в с. Искра, Пловдивска област. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. Със земеделие се занимава от 38 години. В землището на село Трилистник отглежда стотици декари зеленчуци и плодове. Патентовал е уникална технология за „рисуване" чрез светлина върху живи ябълки.