Символиката в Поморийската гробница: тайнствена и загадъчна

Символиката в Поморийската гробница: тайнствена и загадъчна Снимка: google

140 проекта за археологически проучвания с 2 млн. лева финансиране от държавата.

За археологически проучвания на изграждащите се големи пътни проекти Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява 5 млн. лева.
 
По големите инфраструктурни проекти работата не е спирала: в момента действаме по спасяването на повече от 50 обекта, които ангажират по-голяма част от археолозите в страната. Повечето от регионалните музеи също предоставят своите специалисти за участие в разкопките, за което им благодаря“, казва директорът на Националния археологическия институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ-БАН) доц. Христо Попов за състоянието на археологическите разкопки по време на COVID кризата. 
За съжаление, останалите археологически проучвания закъсняват значително.

Поморийската гробница-хероон има човешки измерения и решава човешки въпроси – да приюти тленното и да изпрати нетленното – човешкия дух в мистичния отвъден свят. 
Тук става дума за традиция, свято пазена, предавана и обменяна в тесния кръг на водещи за времето си родове, посветени в тайнствата, закодирани и изпълнявани в този тип архитектура. 
Силното „тракийско“ присъствие в антично Анхиало ни води при разгадаването на тайнствата, които са се разигравали в гробницата.
 

Най-важният Платонов диалог „Държавата“ започва с описание на нощно факелно шествие с коне, по тракийски обичай, в чест на богинята Бендида, великата богиня майка. Обредните персонажи „царят“ и вероятно „мистите“ влизат през вратата на входа на дромоса и я затварят отвътре. „Затворете вратите за непосветените“, казва Сократ. Мистерията може да започне. Движението в дромоса е направо, на север, те влизат в кръглата зала и започва въртенето. Въртеливото движение е важно за посветените.


Цикличността има основен смисъл. Тя представя вечния космически кръговрат, „възвръщането на онова, що е било“. В Поморийската гробница има две посоки на въртене. В кухата колона има стълби, въртящи се обратно на часовниковата стрелка. Обратно, слънчевите лъчи, проникващи през отвора в дромоса, огряват от ляво на дясно последователно 5-те ниши в стените на камерата. Чрез въртеливото движение душите се прераждат. Това се случва в гробницата хероон. Уникалното на стълбата в кухата колона е, че тя е ажурна.

В центъра й има светъл отвор, въздушен цилиндър. Така на принципа негатив-позитив се оформя и една въображаема втора „стълба“ от въздух и светлина, която сякаш дублира каменните стъпала. Стълбата за безплътната душа, „крилата и перната“ (Платон), която се въздига и слиза витлообразно, движеща се между световете като птица. Докато по каменната стълба слиза обредно и се възкачва царят жрец.
Поморийската гробница е и прорицалище, символно разположено между световете – подземния, нашия и божествения. Благодарение на съвършенството на свода тя има отлична акустика, подобна на гигантска камбана, усилваща звука. Той се издига нагоре към купола, блъска се в него и се връща обратно. Съзнателно търсен ефект, за да звучат мистично напяванията, гаданията, заклинанията, свещените разкази на жреците. В гробницата царят/жрецът се превръща в посредник между света на живите и света на мъртвите.


Чрез автофонията, виното, упойващите вещества, вярата и магнетизма се получава усещането за сливане с Божественото. Центърът е свещеното място за това сливане. Тук центърът на колоната и на камерата съвпадат с центъра на могилата. Могилата прилича на гигантско яйце с връх на север, надлъжно разрязано – така нареченото космическо орфическо яйце. Три квадратни отвора, отдушници, в които е имало керамични водопроводни тръби, пробиват цилиндричния свод на кръглата камера под наклон 32 градуса с посоки юг, югозапад и североизток. През тези отвори слънчев лъч е прониквал в камерата и е „оплождал яйцето“. Могилата символизира Световната планина, а кухата колона в центъра на гробницата – Световната ос, по която се осъществява вертикалната връзка между подземния свят, земята и небето.
В някакъв етап от функционирането на гробницата каменните стълби грижливо са били изчукани и отвътре колоната изглежда гладка. Това напомня за ритуалното разбиване на вратите в тракийските гробници и тяхното зазиждане след края на „обредната смърт“. Пътят на телесния човек е затворен и остава само пътят на душата. 
Петте ниши с полуцилиндрични сводове, разположени в стените на кръглата камера, мислено свързани образуват пентаграм с основа на юг и връх, сочещ на север към върха на яйцето. Центърът е средата на колоната. Това води до аналогия с „Витрувианския човек“, чиито разперени ръце и крака се вписват в пентаграм. Пентаграмът е и символ на Венера. За 8 години Венера изписва пентаграм и така осмицата се явява пътят към небето. 
Поморийската гробница е едно от най-големите подмогилни съоръжения не само в римската провинция Тракия, а и в античния свят изобщо.
Прочутата гробница в „Кухата могила“ е отворена през 1888 г и обнародвана в 1891 г. от братя Шкорпил.

Поморийската гробница е неразделна част от историята на антично Анхиало, древен град с изявено „тракийско“ присъствие. Разположена на възвишение, което се вижда от местността Палеокастро, където се е намирал античният Анхиало, на север от кръстопътя на 5 пътища, обозначени на Пойтингеровата карта. Анхиало Улпия е бил център на Стратегия с две пристанища.


Оттук римски кораби са се отправяли на завоевателски походи за нови територии. Градът е имал бронзово автономно монетосечене, за което свидетелстват намерените по време на археологически разкопки монети. Исторически източници споменават Аполоний Ептайкент, един от най-изявените тракийски стратези на Одриско-сапейското царство по времето на династията на цар Реметалк, на когото са посветени 7 епиграфски паметници.

В архитектурно отношение Поморийската гробница се отнася към римските императорски мавзолеи с центричен план. Поразителното сходство на конструктивното решение с мавзолея при Tor de’Schiavi говори за провинциална гробна архитектура не по-рано от 309 г. и до средата на IV век н.е. по времето на управлението на император Константин I Велики.
Независимо от кого или за кого е строена гробницата, този човек трябва да бъде търсен сред членовете на императорските фамилии на тетрархията или той да е наследник на династията на цар Реметалк.



Пълната липса на археологически находки дава основание да се предполага, че гробовете са били разположени под пода на гробницата или в саркофази покрай стените на гробната камера, които са ограбени още в древността.


Поморийската гробница се състои от 4 конструктивни елемента, обединени под могилния насип: ров, кръгла платформа стереобат, нисък цилиндър камера и колоната, която се извисява от центъра на камерата. Тя е единственото възможно решение предвид товара над нея – могилния насип. Във височина колоната се разширява като гъба и периферията на „шапката на гъбата“ се слива с „купола“, като образува полуцилиндричен свод – половин торос. Достъпът до гробната камера се осъществява посредством дромос. Ясно се вижда праговият камък. Коридорът до дромоса и 2-те странични помещения са оформяли цялостна фасада с предфасадно пространство.

Тя е част от Анхиалският могилен некропол, от който по времето на братя Шкорпил са личали още 9 могили. Той е включвал могили около Сарафово, Равда и Каблешково.
Кухата колона в погребалната камера е била запълнена с пръст по времето на братя Шкорпил и допълнително е била разрушена от построения през 40-те години на миналия век на върха й бетонен бункер, затова как и докъде се е извисявала, можем само да предполагаме. Братята Шкорпил заварват дромоса полуразрушен „скосено“, следвайки линията на наклона на могилата. Така са разрушени и двете странични помещения. Очевидно обредно полуразрушаване на дромоса и фасадата за скриване в могилния асип и така могилата е била оформена окончателно.


Изключително добре запазена, Поморийската гробница продължава да крие своите тайни и оставя на учените и изследователите възможност да  разгърнат своето въображение. 




Четете още, коментирайте и ни следете във

facebook

Прочетете още за