"Софийски фестивал на науката" е готов за повече възрастна публика

"Софийски фестивал на науката" е готов за повече възрастна публика Снимка: Британски съвет

Интервю с Любов Костова, директор на Фестивала на науката и на Британския съвет в България.

Броени минути след приключването на десетото издание на Фестивала на науката в София, разговаряме с Любов Костова, директор на фестивала и на Британския съвет в България.

- Британският съвет вече десета година организира единствен по рода си в страната фестивал на науката. С какво ни изненада тазгодишното издание?

- Първият ни сериозен юбилей. Няколко неща бяха различни тази година. На първо място мерките, които предприехме, за да опазим здравето и да предотвратим разпространението на COVID-19 – структурирано, документирано и съгласувано. Отново заради противоепидемичните мерки разделихме фестивала на две части – два дни присъствени, на 26 и 27 септември, и пет дни онлайн за училищни групи от 28 септември до 2 октомври. 

Тепърва предстои да обобщаваме и анализираме резултатите, но за момента знаем, че почти всички от 60-те събития физически бяха запълнени до капацитета на залите, а в училищната програма участваха повече училища, класове и учители отпреди. Така че за нас това беше изключително приятна изненада. 

Темите на фестивала също бяха изненадващи – заради юбилея си още от ноември миналата година бяхме отделили специално място за въпроси, свързани с възраст, стареене, физическо и психично здраве. 

Много по-богат от всякога беше и поясът от събития, които изследват връзката между наука и изкуства – как се случва пеенето, как физиката обяснява разликата между различни гласни, защо един художник е намерил вдъхновение в космоса, доколко важен е илюстраторът на книжки за наука, как може научен феномен да се представи в театър, какво представляват специалните ефекти в киното и т.н. Все пак неслучайно фестивалът е част от Календара на културните събития на София. 

Изненадахме публиката и с лекторите – поканихме български учени, които работят успешно в Обединеното кралство, имаше учени от общо десет страни в програмата, в това число изтъкнати международно признати имена. 

- Да се върнем назад през годините. Какъв път извървяхте и какво постигнахте? 

- Още си спомням първия ни фестивал през 2011 г. Тогава построихме една шатра за около 150 души в Докторската градина и още една за около 30. Това беше грандиозен успех, защото – противно на очакванията на някои от самите учени – още тогава се изви опашка от желаещи да влязат на среща с двама ядрени физици от ЦЕРН! Тогава имахме 11 или 12 доброволци и в рамките на пет дни – общо около двадесетина събития. 

Следващата година се преместихме в парк „Заимов" и Театър „София" ни подслони. И на двете места разчитахме на естествения поток от хора, което беше изключително важно в началото. Постепенно обаче и Театър „София" ни отесня. Когато в една от годините билетите за лекцията на Ричард Докинс се изчерпаха буквално за един ден, си дадохме сметка, че е време да търсим по-голямо пространство. Пренесохме фестивала в „София Тех Парк" и установихме силата на вече изградения бранд – публиката вече идваше при фестивала, вместо да се натъква на него по време на разходка. 

За тези 10 години нарасна броят на учените, които представяме, както и страните, в които работят. Много повече изявени зрели български учени откликват на покана да говорят на фестивала в сравнение с началото, когато много трудно ги убеждавахме, че това не е „за младите". Доброволците вече са над 80. Позиционирахме науката трайно в културния пейзаж, като утвърдихме нуждата от контакт на учените с ненаучна аудитория. Подобрихме и комуникативните умения на учените за представяне пред обща публика. Открихме учени с талант за работа специално с деца и разработихме училищната програма в съответствие с учебните планове. Видяхме как 5-6-годишни деца от първия фестивал станаха олимпийци по научните дисциплини. А есета за кандидатстване във ВУЗ, в които фестивалът беше посочен като вдъхновението, насочи кариерния избор на много млади хора. Изградихме позитивна среда, така че и други да започнат свои събития за публично представяне на наука. Намерихме дългогодишни корпоративни партньори, привлякохме в България световни имена от науката и много други. 

- Какъв е мащабът на настоящия фестивал?

- „София Тех Парк" е великолепно пространство за фестивална дейност. Разполагаме се от самото начало в цялата сграда на Иновационен форум „Джон Атанасов“, където на втория етаж обособихме пет паралелни зали с различен капацитет (50% от обичайния им) – „Космос" (200), „ДНК" и „Лаборатория" (по 100), „Атом" и „Котангенс" (по 20). А сега си представете всичко това по две – каквито бяха мащабите миналата година, когато отчетохме повече от 20 000 посетители. 

На приземния етаж на сградата беше разположена зона „Откривател" с щандове с експерименти и демонстрации от различни вузове, институти на БАН, научни музеи, изследователски, учебни и други организации. В сграда „Инкубатор" се помещаваше зала „Научно кафене“, отвън беше построена шатра за радиолюбителски занимания и демонстрациите на открито бяха в амфитеатъра. 

Програмата на двата присъствени дни предлагаше близо 80 събития на паралелните сцени и за различни възрасти. Представиха се теми от бъдещето на медицината, генната редакция, стареенето и биологичните рискове, големите катаклизми в космоса, замръзналите луни и гигантските скокове, които са необходими, за да се превърнем в бипланетарни същества, до природния газ, климатичните промени и връзката между наука и изкуство. 

Във фестивала участват учени от България, Испания, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария и Франция. Сред тях има водещи учени, млади изследователи и финалисти от конкурса FameLab от България и други страни. Изложби разкриваха богатството на вселената – от градивните частици в тяхната свързана форма до изображенията, направени с космическия телескоп Хъбъл. 

Малки и големи се докоснаха до микросвета, авиационните технологии, антарктическите открития, програмирането, наблюдаваха интерактивни научни занимания и демонстрации на открито. Имахме книжарница за научна и научнопопулярна литература, кът за хранене, информационни щандове… Изобщо мащабът е доста внушителен. 

Онлайн програмата пък включваше събития, разделени по възрасти на учениците. Тя обхващаше както „лекционен“ тип срещи, така и практически занимания. За първи път имаше и специална програма за учители. 

- Какво е въздействието на това събитие върху българското училище и образование?

- На първо място учителите откриват в учените свои съюзници в стремежа си да запалят децата по предметите си. Самите те успяват да се запознаят с новости от своите области и да видят ефективни методики за поднасяне на материала. И ако в първите години най-много бяха участниците от частни училища, през последните години виждаме огромна активация на много на брой държавни училища, при това от цялата страна. 

Някои от презентаторите на фестивала са и автори на новите учебници – това гарантира по-комуникативно представено съдържание на учебния материал. 

Тази година всички събития, разработени и записани за онлайн училищната програма, ще останат на разположение за учители из цялата страна. Пряко въздействие от фестивала – доказателството за интереса на публиките и наличието на подготвени кадри – насърчи създаването на най-новите, интерактивни научни центрове за деца в София.

Основа се ново частно основно училище за природни науки. 

- Кои са най-големите ви предизвикателства като организатори?

- Натоварването на екипа, от една страна, е сериозно предизвикателство. Като организация Британски съвет има разнородна и доста натоварена програма от дейности и е важно как планираме времето на далеч неголемия ни екип, така че да можем успешно да осъществим всички дейности. 

От друга страна, предизвикателство са и намирането на достатъчно партньори, с които не само да обезпечим ресурсите за фестивала, но и да изградим смислена програма. Дотук стигнахме и благодарение на подадената ръка от единомишленици, с мнозина от които крачим заедно от самото начало като МОН и Столична община, Microsoft, BeaSolutions и Maxxium, Аурубис и А1, БАН, Форум Демокрит, Програмата, университети, чуждестранни културни центрове и посолства, неправителствени организации и медии, а по пътя привличаме нови партньори като Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, Нетера и Овергаз, и много други. 

Много се гордеем с партньорствата си, тъй като това са все адреси, в които или се създава научен и технологичен продукт, или се потребява такъв. Почти всички корпоративни партньори изпитват затруднение в набирането на специализирани кадри и фестивалът им дава пряк достъп до потенциални служители. 

Това, което бихме искали да видим, е по-дългосрочно планиране. Ето например ние вече знаем датите за догодина, имаме и потвърдени топ имена (не, няма да ги издам все още), започваме да каним и други чуждестранни гости, тъй като някои от тях са толкова ангажирани, че имат нужда поне от 9 месеца до година предварителна уговорка. А в някои случаи сме стигали до 4 или 5 години търпение, докато успеем да се вмъкнем в програмата им. За съжаление обаче, решенията за партньорства обикновено се правят година за година с корпоративните ни партньори и колкото и да знаем, че екипите желаят да работим заедно, доста късно пристига официалното им потвърждение. 

- Имате ли амбиции, свързани с фестивала? Какви са те?

- Рано или късно ще трябва да предадем фестивала на други организатори. Създадохме го, той вече отдавна тича, а не просто ходи – и в известен смисъл, подобно на дете, ще трябва да го пуснем от ръка. 

В Обединеното кралство научни фестивали се правят от много университети и изследователски институти, от фестивални организатори, училища. Взехме най-добрите примери на британските научни фестивали, когато създавахме нашия. И е естествено да имаме високи изисквания към тези партньори, които ще поемат управлението му след време. Трябва да сме сигурни в качеството и капацитета на екипа. Но това е след време. 

А иначе амбицията ни е да видим още повече възрастна публика, да направим разширение на фестивала и в други градове, да достигнем до още повече учители. 

- Какво ви даде и какво ви отне този фестивал? 

- На първо място ни даде основание да ползваме буквално възгласа на Гео Милев: „Септември ще бъде май!“ Но сериозно, даде ни един допълнителен ден – през м. май, все още по време на извънредната ситуация, създадохме Ден 0. 

Даде ни много опит в полиплатформени събития – съчетания във всевъзможни комбинации от публики и презентатори, които са възпрепятствани да пътуват, но държаха да участват. Получихме сигурност и много опит от създаване на онлайн съдържание на живо – дори уъркшопи с материали проведохме в отдалечена среда. 

Даде ни глътка въздух от радостта да споделяме физическото пространство с други хора. Много гордост изпитахме от устойчивостта на доброволците ни, които следяха наистина изкъсо за спазването на противоепидемичните изисквания. Разбира се, и много научихме. 

Даде ни много нови приятели – с лекторите работихме в извънредни обстоятелства и това много ни сплоти. 

Даде ни изключителния, трогателен, изненадващ приветствен адрес от самата Джейн Гудол – световноизвестната приматоложка.

Отне ни усилие и време – много усилие. Преправяхме програмата трикратно. Всъщност още през м. февруари тя беше напълно готова, когато беше обявено извънредното положение, ние вече имахме резервации за половината от училищната програма, предстоеше в края на м. март да тръгне и кампанията за общата програма. След това направихме План Б и В, проведохме часове консултации с партньори и презентатори. Заради епидемичната ситуация трябваше да намалим малко продължителността на събитията, с което отнехме от времето за въпроси от публиката, но беше важно да „отворим“ достатъчно време за проветряване и дезинфекция. На практика заради новите дати паднаха и няколко заглавия. Но в крайна сметка цялото това усилие наистина си струваше.