Как една модна тенденция хвърля сол в рани от миналото

Как една модна тенденция хвърля сол в рани от миналото Снимка: https://pixabay.com/

„Очите ни са нещо, с което трябва да живеем всеки ден."

Уанг, за която ви разказахме в Лисичите очи" през погледа на едно азитско момиче, обяснява това, което хората не разбират, в студентския вестник „Stanford Daily“ през юли. Соред нея жестът има „расово натоварена историческа тежест“, визирайки сатирични изображения на азиатци в западните медии.

 

„И все пак през XXI век тези азиатски черти внезапно се трансформират в тенденция за красота при хора, които не са от азиатски произход“, пише тя и допълва, че това е акт на присвояване на култура.

Кели Х. Чонг, професор по социология в Университета в Канзас, определя културното присвояване като възприемане, често неправилно или неуместно, на идеите, практиките, обичаите и маркерите, част от културната идентичност на една група, от членовете на друга група, които имат по-големи привилегии.

„Културните влиятели от доминиращата група го легитимират като готин, стилен „тренд“ и в процеса го екзотизират и еротизират“, добавя Чонг в интервю по имейл. Дори терминът „бадемови очи", казва тя, който се използва и при обрисуването на формата на очите на лисица, отдавна се използва като описание на формата на азиатските очи.

Тя посочва неудобното минало на Холивуд, който присвоява формата на азиатските очи. В началото на 30-те години гримьорът Сесил Холанд използва техники - някои, подобни на създаването на лисичите очи днес - за да превърне белите актьори в злодейски азиатски герои, като Фу Манджу. А Мики Рууни, бял актьор в ролята на японския съсед на Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“, бива запомнен с „погледа на азиатския мъж с дръпнати очи“.

TikTok потребителят @LeahMelle, чието видео отхвърля „лисичия поглед” и стана доста разпространено, заявява, че не може да повярва как подобна тенденция може да бъде толкова популярна в днешно време.

„Това не е някакъв филм, в който може да обвинявате изкривените от времето норми. Това се случва сега. И все още се смята за приемливо", пише тя в имейл.

Подобно на повечето тенденции за красота, манията по лисичите очи в крайна сметка ще отшуми въпреки скорошното й начало. Но точно в това е проблемът, според Стефани Ху, основател на Dear Asian Youth, калифорнийска организация, която насърчава азиатския активизъм.

В публикация в Instagram, озаглавена „Проблемът с тенденцията #FoxEye“, организацията написа: „Макар че може да не е провокирана от недобросъвестност, тя присвоява очите ни и игнорира миналия расизъм.“

„Наистина се усеща, че това е временна тенденция", казва Ху и добавя, че вярва, че формите на очите на азиатците не са просто нещо, което трябва да бъде прието небрежно и след това „връщано", когато тенденцията приключи.

„Очите ни са нещо, с което трябва да живеем всеки ден", казва Ху в телефонно интервю.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: