Историята на швейцарския „съветски” експеримент, който завърши с победа на капитализма

„Свободното село” е проектирано от Ханес Майер, един от основателите и водеща фигура в немската архитектурна школа Bauhaus Academy, припомня swissinfo.ch.  На откриването през лятото на 1921 г. присъства президентът на Швейцария и представители от над 20 страни. Амбициите на създателите на Фрайбург - Федерацията на швейцарските асоциации на потребителите  - са да утвърдят модела за решаване на глобалната криза с недостига на жилища и да създадат нов тип социално общество. 

Във Фрайдорф не подбирали жителите по някакъв критерий – освен готовността им да се съгласят с правилата. Наемите за удобните четиристайни къщи били ниски, но от обитателите им се очаквало да участват в „задачи на общността и по този начин да работят върху своето самоусъвършенстване“, се казва в доклад от 1922 г. 

Класовото разделение не било проблем. Мъжете работели за фирма на кооперативното движение, заемайки длъжности от мениджърския състав до общи работници. Жените се грижели за възрастни и немощни хора. Всеки от 600-те жители участвал в различни комисии на градската управа.

В училището се преподавало по принципите на швейцарския педагог-реформатор от 19-ти век Йохан Хайнрих Песталоци, но децата имали и социалната задача да събират вноски за осигурителния фонд - ефективна идея, защото кой би отказал на дете?

Всеки живущ в селото бил задължен да пазарува в кооперативния магазин и да го рекламира сред приятели и познати. Плащало се с „фрайдорфска валута“, по курс 1:1 с швейцарския франк. Всички покупки се регистрирали в счетоводната книга. Така се купували храни, дрехи, обувки, вещи, а да се пазарува другаде се смятало за „неизпълнение на задълженията”. Дори вегетарианците трябвало да доказват, че са такива, за дасе оправдаят, че не купуват месо от кооперативния магазин. 

„Всичко, което е добро за кооперацията, е добро и за вас“, напомнял ежеседмично местният вестник Freidorf Wochenblatt и посочвал наградите за лоялно поведение (към магазина) - „незабавни материални предимства“, както и „онова вътрешно удовлетворение, което идва с изпълненото задължение“.

Животът в Свободното село поне в началото си струвал - до 1924 г. всеки жител получавал средно по CHF 200 годишни дивиденти от кооперативния магазин - сума, достатъчна за тримесечния наем на четиристайните къщи.

Кооперативните принципи обаче били далеч от съветския модел, вярвайки безрезервно в частната собственост и отричайки класовата борба. Въпреки това мнозина от съвременниците на ранния Фрайдорф го приемат като "комунизъм в най-чистия му смисъл". Швейцарските комунисти обаче заклеймяват проекта като "колония от морски свинчета, която лесно се държи в подчинение".

Търсейки симбиозата между капитализма и социализма, швейцарското кооперативно движение междувременно печели добре и се превръща в икономическа сила. В периода 1912 - 1922 г. приходите му се удвояват, достигайки близо CHF 400 милиона годишно. През 1919 г. Швейцария въвежда първата си федерална данъчна схема и изграждането на социални жилища след войната било една от вратичките към по-ниска данъчна ставка – факт, в който мнозина и тогава, и днес виждат повода за раждането на утопията „Свободното село”. 

Селището се счита за един от най-важните жилищни модели на междувоенния период, създаден „в бурни времена като дом на добросъседска любов, мир и свобода”, както напомня паметният монумент на площада на Фрайдорф. 

Но времето, здравият швейцарски разум, разбиранията за бизнес и за човешки права си казват думата. Фрайдорфската валута е премахната през 1940 г., а през 1960 г. е затворен и магазинът. Днес обитателите на селото са хора, които „предпочитат да живеят сами” при достъпен наем. 

Реалният резултат от първоначалните амбициите на кооперативното движение е раждането на Coop, компанията, която днес контролира над една трета от търговията на дребно в Швейцария и притежава мащабна верига супермаркети в цяла Европа.