Какво ще стане с евромилиардите?

Какво ще стане с евромилиардите? Снимка: pixabay.com

Ще има корекции.

Европейският парламент настоява в дългогодишния бюджет на ЕС да залегнат повече средства за борба с климатичните промени, както и за науката, здравето и студентите. След дълги и трудни преговори на срещата на върха в Брюксел, лидерите на 27-те страни-членки на Общността постигнаха съгласие за бюджета на ЕС в периода 2021-2027 г. и плана за възстановяване на европейската икономика от кризата, предизвикана от пандемията. Според мнозинството от европейските депутати обаче програми като „Хоризонт Европа" и „Еразъм+" трябва да бъдат по-сериозно подпомогнати. 

От страна на Европейския парламент на масата на преговорите ще седнат шестима експерти. Те ще се опитат да наложат исканията на депутатите. Европейският парламент трябва да одобри бюджета, но той има право или да приеме пакета в цялост, или да го отхвърли. Въпреки това се очакват корекции във финансовата рамка, тъй като страните членки са сериозно зависими от сътрудничеството с парламента. От своя страна евродепутатите могат да се надяват на промени, но със сигурност няма да успеят да наложат всичките си искания. 

До края на юли 27-те държави членки на ЕС трябва да договорят позициите, които ще защитават по време на преговорите. Около тях ще се обединят или постоянните представители на страните членки на среща в Брюксел, или правителствата в писмена комуникация. Същинските преговори между Европейския съвет и Европейския парламент ще започнат след лятната ваканция - в края на август. Гласуването на дългогодишната финансова рамка в Европейския парламент предстои на първото редовно заседание в средата на септември. След това резултатът трябва да бъде официално одобрен от държавите членки, вероятно по време на конференция на външните министри на ЕС. 

Договорената от държавните и правителствените ръководители финансова рамка за периода 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро. Сериозна корекция на тази сума би означавала нова среща на лидерите, която е слабо вероятна. Най-големият пробив, който парламентаристите могат да постигнат, е релокация на част от средствата и преначертаване на приоритетите, т.е. промените биха могли да бъдат само козметични. Освен това се настоява за допълнителни източници на финансиране, в това число въвеждането на дигитален данък. Възможно е държавите членки да възприемат тази идея. 

За големите парламентарни групи в ЕП наличието на ефективен механизъм, който обвързва спазването на върховенството на правото с отпускането на европейски средства, е от изключително значение. Средствата от ЕС трябва да бъдат ограничавани, ако правителства като тези в Полша или Унгария потъпкват основните европейски права и ограничават съдебната система, медиите или свободата на изразяване. 

Постигнатото решение на европейските лидери по този въпрос засега звучи доста обтекаемо, но германското председателство на ЕС вероятно отново ще постави темата на дневен ред. Европейският парламент пък може да изиграе ключова роля в налагането на обвързаност между правовия ред и отпускането на евросредствата. 


 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: