Приеха законопроект за български жестомимичен език

Приеха законопроект за български жестомимичен език

® pixabay.com

Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане проект на закон за българския жестов език. Чрез него се цели признаване на жестовия език като естествен самостоятелен език и осигуряване на условия за ефективно включване на общността с увреден слух в България във всички сфери на обществения живот.

В законопроекта е предвидено предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга за хората с увреден слух и зрение до 120 часа годишно, каквато е практиката в редица страни от ЕС. Досега за всяко лице с увреден слух се осигуряваха до 10 часа годишно безплатен превод, който се оказва недостатъчен, за да се гарантира правото на достъп до пълноценна информация и комуникация. Преводът на жестов език подпомага формирането на устойчиви нагласи за учене, пълноценно приобщаване и възможност за личностна и професионална реализация.

Предлага се осигуряване на ранно въздействие и ранна подкрепа на децата с увреден слух и зрение чрез българския жестов език. За ученици с увреден слух и зрение в училищата се въвежда специален учебен предмет „български жестов език“, а в детските градини - специално образователно направление по български жестов език. 

Обученията ще се осъществяват от педагогически специалисти от професионални направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението" или по специалност „Българска филология“ с придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“, предвижда законопроектът.

Висшите училища трябва да осигурят условия за подготовка на специалисти по българския жестов език. В процеса на обучение глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър.

До 31 декември 2022 г. кметовете на общини и ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт трябва да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора. При оказване на спешна медицинска помощ и хоспитализиране в болнични заведения лицата отново ще ползват преводаческа услуга. Условията и редът за осигуряването ѝ ще се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, която ще бъде издадена в срок до шест месеца от влизането в сила на закона.

В законопроекта е заложено и осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги. Изискване ще бъде новинарските предавания да се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

МОН предлага още и създаване на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика.

Финансирането на дейностите за използването и развитието на жестовия език ще се осигуряват от държавния бюджет, от европейски и международни програми и проекти

Предвидено е законът да влезе в сила на 1 януари 2021 г. с изключение на обученията по специалния учебен предмет и по специалното образователно направление по български жестов език в специалните училища за ученици със сензорни увреждания и в детските градини и училищата в системата на предучилищното и училищното образование, които ще стартират от 15 септември 2026 г.

Законопроектът е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. В междуведомствената група за изготвянето му участваха представители на общността на хората с увреден слух, на организации на и за хора с увреден слух и на различни институции.



Прочетете още за:
жестомимичен език МОН увреден слух

  0 
  0