Икономическата криза в помощ на изкуството и как изкуството прави кризата поносима

Икономическата криза в помощ на изкуството и как изкуството прави кризата поносима

® Financial Times

„Думата „криза", написана на китайски, се състои от два йероглифа: единият означава опасност, другият – благоприятна възможност." Дж. Кенеди

Ако финансовата криза през 2008-2010 г. беше инфаркт за световната икономика, то изненадващият удар на коронавируса може да парализира цялото й тяло днес.

Международната организация на труда (ILO) публикува в средата на март прогноза, в която според най-добрия възможен сценарий в световен мащаб ще бъдат загубени 5,3 млн. работни места, а в най-лошия - 24,7 млн. Числата само в САЩ тревожно надхвърлят оптимистичните прогнози и досега вече 6 млн. души са останали без работа. В момента няма борса или държава, която да не е усетила резултата от парализата на цели сектори като туризъм, транспорт и катастрофалните последици от зависимостта на световната индустрия от китайското производство. 

Всички тези числа и факти се опитват да служат на модерния човек през смартфона или телевизора, подобно на навигацията на летец, който се приземява в мъгливо време. За жалост по-голяма част от хората са именно безпомощните и паникьосаните от турбуленцията пътници, за които числата са безполезна информация, която няма как да ги спаси. В дъното на самолета мигащите лампички и предупредителни звуци, идващи от кабината, означават „опасност” и нищо друго.  

В подобни кризисни моменти изкуството като медиатор между неразбираемите факти и всеобщата паника е повече от необходимо. Големите самолетни компании знаят този факт и за комфортта на пътниците, страдащи от аерофобия, винаги има няколко сигурни начина за понижаване на напрежението: музика, филми или алкохол. 
В сегашния момент третият начин не е препоръчителен, за да не се навлезе в друга криза, а самоизолацията като единствената възможност за спасение ни отнема бавно не само „хляба”, а и зрелищата. 

Човечеството е поставенo в обстоятелствата на полет по време на буря и не му остава нищо друго освен да се довери на летците, да закопчае здраво коланите и да се наслади на Симфония № 9 от Бетовен, докато гледа светкавиците през илюминатора, и тихо да се моли за успешно приземяване.

Всички правителства имат телевизионни и радиопрограми, предназначени за извънредни положения. 
Безспорен факт е, че най-важна е информацията, която се разпространява по радиото или телевизията, за да може да се организира опазването на населението. Но също толкова безспорно е и присъствието на класическа музика, комедийни предавания, радиотеатър и филми, които следват важните съобщения или се излъчват в моменти на извънредно положение. 
Тези произведения са специално подбрани, за да се осигури средство за психично разтоварване и да се намали паниката , за да може важната информация да се използва разумно. 

Представете си, че пандемията се беше случила във време без домашно кино, социални мрежи и интернет, които да задоволяват нуждите ни от общуване и култура, когато баровете, парковете и театрите са затворени. Къде ли щеше да отиде всичката тази енергия, породена от паника, страх и други нездрави емоции? Най-вероятно щеше да бъде насочена към онези, които знаят как да приземят самолета…   

Освен възможността на изкуството да охлажда страстите на колективния организъм, да поддържа морала и високия дух по време на криза, то се превръща в основна муза за „летците”, върху които е стоварена отговорността да ни приземят живи. Виждаме го днес сред всички песни и артистични призиви към борещите се на първа линия медици, полицаи и доброволци.
 
Отговорността на изкуството винаги е била да опазва психичното здраве на обществото и това се вижда най-ясно в моментите, когато целият държавен апарат и всички способни са впрегнали сили за физическото му оцеляване. Тази територия винаги е била ловно поле за творците. 

Материята, вълнуваща изкуството и водеща живота на артистите, винаги е била „извънредна”. Затова и времената, които първо ощетяват творците, парадоксално са най-плодотворни за самото изкуство.

Страданието, съпътстващо извънредните положения, и креативността са тясно свързани и сигурно могат да бъдт обяснени по много начини. За някого това ще е принципът, който икономистът Хърбърт Спенсър взаимства от Чарл Дарвин: „Оцелява най-приспособимият.” За други тази връзка ще е дълбоко мистична, а за трети клиширана. 

Но няколко истини относно изкуството и кризата остават валидни и константни по време на инквизиция, репресия, чума, холера, коронавирус или хантавирус: 
1. Творците ще са първите, които ще подарят своя „продукт” и няма да спрат да пеят, свирят, играят или рисуват, дори накрая да използват само камъни, пръчки и въглени. 
2. Във времето след кризата творците ще са първите, които, поглеждайки от висотата на своите въображения, ще вървят безстрашно пред обществото, за да проправят път обратно към спокойното съществуване.
3. В мирно време творците най-вероятно ще се справят със собствените си кризи, но няма да спрат да питат обществото през своите творби: „А дали не може да бъде и по-добре?” 

Прочетете още за:
изкуство икономическа криза коронавирус

  0 
  3