Шпионският софтуер Pegasus – обект на мащабно медийно разследване

Шпионският софтуер Pegasus – обект на мащабно медийно разследване Снимка: presswire18.com

Резултатите са обезкуражителни - медиите казват, че това е само върхът на айсберга

Глобално медийно разследване разкри, че хакерският софтуер за подслушване на телефони Pegasus, създаден в Израел, е бил използван в целия свят за подслушване на политици, журналисти, неправителствени организации и други, макар производителите му да твърдят, че са го продавали само на правителства. 

Медиите бият тревога, защото според тях Pegasus е само една от формите за подслушване, и то далеч не най-мощната. Кибершпионажът стана жизненоважен за всичко - от националната сигурност до корпоративната конкуренция. Всички държави (и множество корпорации!) са закупили или разработват поне стотина версии за кибершпионаж, далеч по-мощни от Pegasus.

Високотехнологичното подслушване се превърна в индустрия за милиарди. Разбира се, най-шумно изразяват възмущението си подслушваните журналисти, но осъзнават, че това е само малък страничен ефект от много по-голяма игра. 

Корпоративният свят изцяло разчита на хакерство. От съображения за сигурност много инвестиционни банкери сменят паролите си всеки ден, а телефоните си всяка седмица. Малко търговско разузнаване може да донесе милиарди печалба. Търговският шпионаж редовно атакува високите технологии, но и конвенционални индустрии като автомобилостроенето, хранителната индустрия, веригите за доставки. 

Високите морални стандарти стават изчезваща характеристика в света на бизнеса, да не говорим за политиката, където скоро се установи, че  САЩ, са подслушвала политически и държавни лидери дори от съюзнически страни, вкл. Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Борис Джонсън и др.

Втората световна война е спечелена главно заради факта, че британците разбиват военните кодове на Германия, а САЩ - на Япония. Но какво ще стане, ако днес държавите се въвлекат в реципрочен процес, за да проникнат взаимно в отбранителните си системи? Завихря се смъртоносна надпревара във въоръжаването, опасна игра, в която никой не може да си позволи да изостава, но и никой няма да спечели.

Не са защитени дори страните и корпорациите с най-мощни антихакерски системи. На какво да се надяват тогава гражданите? 

Организациите за киберсигурност изчисляват, че всеки имейл и телефонно обаждане се наблюдава от най-малко сто невидими приложения, 52% от които частни играчи, и 48% държавни. Комппрометирани са 70% от уебсайтовете по света, вирусите се увеличават с 66% годишно, като едни само да наблюдават и записват, а други директно целят да унищожат IT-системите. Наблюдават се финансови транзакции, имейли и телефонни разговори, всяко едно движение на обекта и семейството му. Поверителността всъщност е била илюзия много преди появата на на Pegasus.

Държавите се подлушват взаимно и същевременно харчат милиарди за киберсигурност, но кибершпионажът не е монопол на правителствата. Наркобароните и терористичните групировки използват хакерството като нискорисков начин за проникване в най-мощните национални системи. Хакерите блокират обществени и бизнес структури и ги „размразяват” едва след като получат милиарди откупи. Всеки религиозен фанатик може да проследи и унищожи нищо неподозиращ атеист. 

Това не е извинение, че правителствата шпионират своите граждани с Pegasus или други приложения. Като институция обаче, държавата има огромни правомощия да използва подслушватето в интерес на националната сигурност и няма как да се откаже от тази власт. Дали ще злоупотреби с нея е въпрос без отговор.

Разбира се, личната поверителност има значение. Тя трябва да е защитена от закона и подобни уверения ни атакуват от всеки сайт, който съзнателно или случайно посещаваме. Изглежда обаче, че това е най-малкият проблем на киберсигурността. 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: