Ние сме първото поколение, което няма да остави следи от себе си

Сега съхраняваме миналото си по различен начин... Малко е тъжно.

Ще бъдем първото поколение, което няма да остави следи от себе си.

Няма да оставим свои писма. От своята младост. Няма да оставим писма от нас самите като по-възрастни. Няма да оставим нашия почерк, пликове с адреси, печати, имената на кого и от кого.

Няма да оставим снимки. Всички те ще изчезнат в електронната суета. Дори сега не можем да извадим нашия фотоалбум и не можем да направим надпис на гърба на някоя снимка. Няма къде да напиша, че това съм аз, а това е Иван, Пешо, Ваня и че това сме ние.

Няма да оставим лицата си. Своите и на тези, които бяха Вселената за нас, живот, мисли през нощта.

Няма да оставим дневници. Кратки, дълги, умни или не. Никой няма да може да прочете какви сме били в наши дни. А и ние самите, след известно време, няма да можем да ги прочетем. Не ги започнахме и така продължихме...

По материали на cluber