Хиляди се завърнаха в България през 2020 г.

До края на май в България са се завърнали над 121 000 души. Тези данни са от доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за ефекта на пандемията върху обратната миграция към България с автор Огнян Георгиев, съобщава DW. Подобни ремиграции има по целия свят, но въпросното изследване се фокусира върху България. 

Заключенията на доклада се базират на данни от Гранична полиция и системата за карантиниране. Тъй като Гранична полиция започва да предава данните си едва към края на март, числата са занижени, смятат авторите на изследването. Точни данни за миграцията обаче няма. Изследването няма представителен характер, но е показателно за част от настроенията на завърналите се, подчертават авторите. 

Въпросът „Защо?" 

Според данните от изследването основните причини са две: 
„Желание да съм с близките си" (46%) и „Загуба на работа" (32%). 10% от анкетираните отговарят, че няма да се върнат обратно след ковид-кризата, а 25% не са решили. Основните фактори, от които зависи решението им, са намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градската среда.  

Основните дестинации за връщане не са изненадващи - Обединеното кралство, Германия, Австрия, Испания и Франция са страните, от които най-често се завръщат наши сънародници. 

Има градове, в които завърналите се са сериозен процент. В Петрич и Сандански този процент е почти 8%, във Видин - 4,5%, в Монтана, Русе и Благоевград - около 4%. Като се има предвид, че е ползвана база данни за карантинираните лица по места, които са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези градове е още по-голям като процент. 

64,9% от запитаните са категорични, че ще заминат пак.  

Няма адекватен метод, който да позволи да се определи колко от емигрантите са дългосрочно завърнали се и колко - просто хора, останали зад граница при избухването на пандемията. Все пак данните показват, че на първо място сред факторите, които биха задържали хората в България, е намирането или не на работа тук. Това са посочили 41% от запитаните. На второ място сред посочените фактори излиза „корупцията“ - 23% от хората считат, че това е един от факторите, които определят дали да останат или да си тръгнат. Тя присъства като усещане в разговорите с всички като основа на недоволството им от ситуацията. Административните трудности - в здравеопазването, в осигурителната система, в образованието и в бизнеса като цяло, също са от съществено значение за оставането на хората тук. 

„COVID се оказа огромна промяна и неговите ефекти все още предстои да бъдат напълно разбрани. Едно от най-трудните неща при привличането на хора, например, е да ги накарате физически да дойдат и да останат за определен период от време в дадено място. Предвид настоящата несигурност и втората вълна в Европа, както и ситуацията на трудовите пазари и внезапното навлизане на онлайн и дистанционна работа в редица сектори, този престой може да се окаже повече от краткосрочна промяна за някои от тези завърнали се", се посочва в доклада. 

Завръщането на толкова много хора определено е шанс за страната, която отчаяно има нужда от забавяне на процеса, наричан „изтичане на мозъци", смятат авторите на анализа. Към този момент изглежда, че коронакризата може да се превърне в катализатор на промяна и обратна тенденция. За да се случи това обаче, са необходими спешни промени в перспективата.