Джинджифилова Коледа

Джинджифилова Коледа

Джинджифиловите къщички се появяват в Германия през 16 век

Коледната традиция е различна, но навсякъде едно от любимите лакомства, които неизменно носят аромата на празника и остават в спомените ни, са джинджифиловите сладки. Те се появяват за първи път в Централна Европа през Средновековието, като се приготвят със захар или мед и подправки, донесени от Близкия изток. Източникът на скъпите и редки подправки, като джинджифил, индийско орехче, кардамон, карамфил и канела, били войниците, завръщащи се от кръстоносните походи. Джинджифилът влиза сравнително късно в коледната традиция - едва през 19 век. Но пък остава неизменна част от специфичната атмосфера на празника.

Коренът на джинджифила е култивиран за първи път в древен Китай, където обикновено се използва като медицинско растение. Оттам, по пътя на коприната, се разпространява в Европа. През Средновековието джинджифилът е предпочитана подправка заради способността му да подобрява вкуса на консервираните меса. Твърди се, че Хенри VIII е използвал специална смес с джинджифил, с надеждата да изгради имунитет срещу чумата. Дори днес използваме джинджифила като ефективно средство срещу гадене и други стомашни заболявания и за подсилване на имунната система. На санскрит коренът е бил известен като srigavera, което в превод означава „корен с форма на рог“ - подходящо име за необичайния външен вид на джинджифила. 

По времето на Елизабет I джинджифилът става толкова популярен в Европа, че се организират специални „панаири на джинджифила“ -  събирания, на които хората могат да опитат популярния деликатес. Лютивият, ароматен корен се цени особено в Германия, Франция, Холандия и Англия. Джинджифиловите сладкиши, които се предлагали на тези панаири, в различните области и региони на Европа били в различни форми - от подправена с джинджифил торта, до тънки бисквитки и тъмнокафяв хляб, поднесен със сметана. За празниците се изрязвали бисквитки в интересни форми и символи, които отразявали сезона. На есенните панаири те се оформяли като животни и птици. По Великден се правели копчета и цветя. Понякога просто се сплесквали и нарязвали с чаша на кръгове. А в двора на Елизабет приготвяли специални сладки с форма на човечета, които украсявали с глазура и златно фолио по подобие на знатните гости. Така сложно декорираните бисквитки станали синоним на всички фантастични и елегантни неща в Англия. 

Джинджифиловите къщички се появяват в Германия през 16 век, според историка Тори Авей. Сложните къщи с ограда от бисквитки, украсени с фолио и златисти листа, неизменно се свързват с коледната традиция. Популярността им нараства, когато братя Грим написват историята на Хензел и Гретел, в която дълбоко в гората главните герои се натъкват на къща, направена изцяло от лакомства. Не е ясно дали джинджифиловите къщички са резултат от популярната приказка или обратно. 

Днес в много страни правенето на джинджифилови къщички и човечета е обичана семейна традиция. Нищо не сближава децата и родителите така, както приготвянето на лакомства за джинджифилова къщичка по стара семейна рецепта и украсяването ѝ. Коледа ни предлага още една възможност да правим нещо заедно, а в края на празника да се насладим на нещо наистина вкусно и полезно. Какво по-хубаво от това?