В учебния процес най-важен фактор е личността на преподавателя

В учебния процес най-важен фактор е личността на преподавателя Снимка: LONDON School of English

Със Соня Тотевска, мениджър на езиков център и преподавател по английски език, разговаря Елена Страхилова

- Ваши колеги изпратиха наскоро протестно писмо до МОН, продиктувано от това, че повторното преминаване към онлайн обучение се отразява много неблагоприятно на дейността им. Някои дори посочиха, че поредното затваряне ги обрича на фалит. Какви са Вашите наблюдения, споделяте ли това мнение на колегите си? Очаквате ли това да се отрази финансово на дейността Ви в спад на посещаемостта и записванията?


- За нас ситуацията не е по-различна. Преминаването в онлайн среда на обучение ограбва образователния процес и го прави по-неефективен. Поради тази причина много родители и курсисти предпочитат да изчакат завръщането в класните стаи, за да продължат обучението си. Това важи най-много за дечицата в предучилищна възраст и в начален етап на образование. За тях е важно да усвоят не само знания, но и умения за учене, писане и четене. Това е изключително трудно в дигитална среда и в този вариант изисква голяма ангажираност и подкрепа от страна на родителите. Възрастните курсисти  пък инстинктивно или по навик предпочитат обучението в реална среда. Като резултат приходите намаляват, а в същото време разходите се увеличават.

- Вие вече имате опит с дистанционното обучение, лесно ли се осъществява преходът към такъв тип обучение при необходимост? Свързано ли е това с повече инвестиции за Вас?


- Да, особено след опита ни през пролетта, преминаването е лесно, тъй като сме технически обезпечени, а преподавателите ни дори в ежедневната си работа в класните стаи използват интерактивни приложения и интернет. Но разходите се увеличиха драстично – между двете вълни на вируса освободихме малките класни стаи и наехме три пъти по-големи, за да осигурим минимум 4 кв. м пространство за всеки обучаващ се, според изискванията и предписанията на РЗИ. В момента тези стаи стоят затворени и не се използват.

- Имат ли всички учащи се по Ваши наблюдения достъп до онлайн уроците, достъп до устройства? 
- В началото на учебната година ние подготвихме вариант както за онлайн, така и за присъствено обучение, и сме разговаряли с всички родители за това. Децата вече имат достъп до някакво устройство, което позволява да се осъществи онлайн обучение, но самото обучение в неприсъствена среда е голямо предизвикателство, защото език се учи с общуване както между преподавателя и децата, така и между самите деца. Онлайн платформите, колкото и да са добри/ефективни/подобрени, не могат да предоставят свободата и ефективността на личния контакт. 

- Погледнато от Ваша страна като преподавател по-лесно ли се работи в електронна среда? А какви са нагласите на децата, лесно ли се yчи език онлайн?


- За самите преподаватели е несравнимо по-трудно да вършат своята работа – подготовката на един онлайн час изисква два пъти повече време, за да може материалът да бъде представен и съответно възприет от учениците единствено в електронен вариант. В присъствена среда нашите преподаватели използват всички сетива на децата и пространството на класната стая, за да ускорят и улеснят ученето. Сега 3D пространството е свито в 2D измерението на екрана. 
Преди няколко години учениците се впечатляваха от всеки материал, който представяхме мултимедийно, и това определено задържаше интереса им. Днешните деца живеят в електронна среда и онлайн обучението в този смисъл е по-скоро отегчително за тях. Дейностите в класната стая, материалите, изнесени извън учебника под формата на игри и състезания, привличат и задържат вниманието им, но сега са недостъпни.

- Смятате ли, че вървим към поврат в системата на образованието? Немалко хора са на мнение, че урочната система в досегашния й вид вече е безнадеждно остаряла и трябва да се премине към съвсем различен тип обучение. Вашето мнение? 


- Образователната система наистина има нужда от радикални промени, но това не включва непременно онлайн обучение.Трябва да се променят методите на преподаване, да бъдат ориентирани към децата и ангажирането им в учебния процес – да бъдат активни и въвлечени. Аз самата нямам опит като преподавател в държавно училище, наблюденията ми са само от страната на родител. В частните училища и образователни центрове броят на учениците е малък, до 10–ина деца в група. Затова индивидуалният подход е реално осъществим, преподавателите успяват да достигнат до вниманието на всяко дете и да  въвлекат в учебния процес всички чрез използване на теми, които са близки до тях и актуални в ежедневието им. 

- Как биха могли да се представят уроците в по-интересен и привлекателен вид за съвременните деца?


- Когато започнах да преподавам английски език преди 20–ина години, имах късмет да работя при работодатели, които активно търсеха иновативни начини за ранно чуждоезиково обучение. Това ме въвлече в професията и аз никога не спрях да търся верния подход, с който да стигна до своите ученици. Днес всички предлагаме „интересни, интерактивни, комуникативни и ефективни начини на преподаване“. Всъщност в учебния процес най-важен фактор е личността на преподавателя. Когато децата се чувстват обичани, разбирани, уважавани, те отвръщат със същото. Когато уважават своя преподавател, те искат да чуят и разберат всичко, което той може да им предложи. Иначе, колко интересен и забавен може да е един учител, когато децата имат достъп до всякаква информация в интернет пространството?

- Оттук нататък, за да се задържат езиковите центрове, какви промени ще трябва да направят евентуално, според Вас, и въобще как виждате по-нататъшната си дейност?


- Най-важното качество според нас е гъвкавостта. Всички работим със скъсени хоризонти, така че стратегия не може да се прави в момента. Държавата досега не предостави помощ за езиковите школи, а ние останахме единствените бизнеси, които изобщо не отворихме след първата вълна през пролетта. Въпреки усилията си да спазваме мерките, за да запазим присъственото обучение през тази учебна година, един месец след началото се оказахме сред първите затворени бизнеси. Дългосрочността е сведена до 2-3 месеца. За да оцелеем, трябва да се адаптираме към променящата се обстановка, да осъзнаваме променените нужди на самите ученици и да можем адекватно да им отговорим. Дотук се справихме добре и се надяваме да излезем по-силни, когато всичко приключи.

Соня Тотевска е преподавател по английски език и от 6 години ръководи LONDON School of English в София. Завършила е Софийски университет с две специалности – английска филология и индология, и малко повече от 20 години е отдадена на чуждоезиковото обучение. 

Още по темата във

facebook