Държавният дълг на САЩ за първи път надхвърли $ 40 трилиона

На практика, САЩ вземат заеми, за да покрият постоянния бюджетен дефицит и нарастващите разходи, в т.ч. за отбрана, социално осигуряване и… лихвите по държавния дълг. Само тези лихви сега струват на САЩ около $ 1 трилион годишно. А експертният опит сочи, че колкото повече лихви плаща една държава, толкова по-бързо расте дългът ѝ. 

На логичния въпрос кой ще обслужва този дълг, отговорът е ясен: вземайки нови заеми, правителствата фактически прехвърлят част от разходите върху следващите бюджети и върху данъкоплатците.

Според експерти, огромният държавен дълг в САЩ се усеща в цялата икономика и „по един или друг начин намира пътя си към джоба на хората“ – защото заемите изострят инфлацията, изтласкват назад други бюджетни приоритети, а страната остава уязвима за извънредни вътрешни ситуации и глобални сътресения. 

Действително, в номинално изражение дългът на САЩ е най-голям сред другите големи икономики. Но предвид силната икономика, която стои зад него, дълговото бреме реално не е от най-тежките, в сравнение с други задлъжнели, но икономически по-слаби държави

Подреждайки дълговете на големите икономики, Международният валутен фонд сочи за 2026 г. $ 40.7 трилиона дълг на САЩ, при $ 22.3 трилиона за Китай, $ 8.9 трилиона за Япония, $ 4.3 трилиона за Франция, $ 3.8 трилиона за Италия, по $ 3.5 трилиона за Германия и Индия, $ 2.8 трилиона за Канада, $ 2.5 трилиона за Бразилия и $ 2.1 трилиона за Испания.

Както глобално, така и в САЩ, в последните години дългът се устреми нагоре заради войните, рецесиите и пандемията от COVID-19. Структурата на държавния дълг на САЩ показва по-благоприятната картина на вътрешна задлъжнялост, т.е., че в голямата си част дългът е към американското общество - частни инвеститори, банки, пенсионни фондове, застрахователни компании частни и местни власти и Федералния резерв. 

Този дял от държавния дълг на САЩ се изчислява на повече от $ 32 трилиона. Тревожното е, че паралелно с това икономическият ръст и съответно нарастването на БВП е по-скромно – според МВФ 2.3% за годината, при бюджетен дефицит, равностоен на 6% от БВП.

Но поне в САЩ, трупането на дълг вероятно ще продължи, защото както във всяка страна с бюджетен дефицит, правителството харчи повече, отколкото събира като приходи. Решението – по-високи данъци, по-малки разходи или… нови заеми, чието обслужване ще става все по-скъпо.

При тази ситуация Комитетът за отговорен федерален бюджет на САЩ призова за драстични мерки, които изглежда получават подкрепата и на републиканци, и на демократи. Предвижда се политика „Без нови заеми“ и свеждане на дефицита до 3% от БВП. Разбира се, подобен план е възможен само при силна икономика, в случая – най-силната в света.

Експертите са категорични, че дори да са драстични и болезнени. мерките трябва да се приложат бързо, залагайки на ръст в икономиката – добър урок за страните с по-ниски икономически резултати.