Московската борса завърши годината с $ 1 = 90.4 рубли и € 1 = 99.6 рубли

Московската борса завърши годината с $ 1 = 90.4 рубли и € 1 = 99.6 рубли Снимка: thejakartapost.com

Към 19:00 часа московско време в последния работен ден за 2023 г. данните на борсата показват поскъпване на американската валута с 29%, а на европейската – с 34%

Година по-рано, на 30 декември 2022 г., $ 1 струваше 69,9 рубли, € 1 - 74,3 рубли. През 2023 г. рублата обаче се обезцени, основно заради нарасналото търсене на западна валута от страна на вносителите на вносно оборудване, както и заради намаляването на платежния баланс на Русия на фона на намаляващите приходи от износ, обясняват от руската Централната банка. 

Така след цена от около 70 рубли за $ 1 в началото на годината, през август американската валута се търгуваше за 101.6 рубли. Последва спад заради увеличаването на лихвения процент от 8,5% на 12% и обявявената възможност за възобновяване на мерките за валутен контрол, но на 9 октомври доларът отново мина психологическото ниво, търгувайки се за 102.3 рубли. 

В крайна сметка Владимир Путин задължи износителите да продават част от приходите си в чуждестранна валута, така че рублата започна да укрепва, достигайки през ноември настоящото ниво от около 90 рубли за долар.

Същевременно, западните санкции насочиха руския петрол на изток, при условията на огромни ценови отстъпки. Според експерти, за двете години на войната в Украйна руските петролни компании са пропуснали приходи на стойност над $ 9 милиарда, като износът на петрол за Китай е нараснал с 35% в сравнение с довоенния период. 

Цитирайки Владимир Путин, руски официални лица повтарят, че Русия вече не е „икономика на бензиностанциите“, но така или иначе, горивата формират 70% от руския износ за Китай, в т.ч. нефт, въглища, природен газ (вкл. втечнен) и други нефтопродукти. Пекин купува от Русия и черни метали, мед, никел, алуминий и дървен материал, като общият търговски оборот с Китай се е увеличил с 60% в сравнение с предвоенната 2021 г. 

Руският президент Владимир Путин често говори за „всеобхватно и стратегическо партньорство“ с Китай и възхвалява китайския президент Си Дзинпин като „признат световен лидер с поглед в бъдещето“. В действителност след началото на войната и налагането на санкциите срещу Русия, Китай за пореден път изразява „сътрудничеството” си с твърди и безкомпромисни търговски условия, заявиха пред "Коммерсантъ" правителствени източници.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: