Огромни маси водорасли се носят из Атлантика

В открити води полетата водорасли са местообитания за някои видове риби и ракообразни и  абсорбират въглероден диоксид, отбелязва NBC News. Но океанските течения тласкат избуялата водна флора на запад и я трупат по плажовете в Карибите,  Мексиканския залив и Флорида. Местните власти се опасяват, че ще настъпи хаос в крайбрежните екосистеми, а гниенето на водораслите ще наруши качеството на водата и въздуха.

Плаващите маси от вида Sargassum се натрупват в  Саргасово море в Северния Атлантик, а Гълфстрийм ги разнася из Атлантическия басейн.  Огромни купчини обикновено се изхвърлят на брега в Южна Флорида през май, но плажовете в Кий Уест вече са залети с водорасли, докато най-известните мексикански курорти на полуостров Юкатан, Канкун, Плая дел Кармен и Тулум, очакват през следващите дни натрупването на до метър саргасум. 

Освен екологичните щети, могилите водорасли може да застрашат критична инфраструктура – да блокират яхтени пристанища, да запушат клапани на  електроцентрали или да задръстят инсталации за обезсоляване на морската вода, което миналата година доведе до недостиг на вода на Вирджинските острови, казват от Колежа по морски науки към Университета на Южна Флорида.

За здравословния аспект на явлението свидетелстват лекарите в Мартиника и Гваделупа, които след големия цъфтеж през 2018 г. съобщиха за хиляди пациенти с дихателни усложнения, заради сероводорода, който се отделя във въздуха при гниенето на водораслите, припомнят от Океанографския институт на Атлантическия университет във Флорида.

Проблемът е и икономически, тъй като туристите може да си тръгнат заради покритите с гниещи водорасли плажове, а почистването им е скъпо и трудоемко. 

Цъфтежът на Sargassum расте със зашеметяващи темпове вече над десетилетие. Проучване от 2019 г., публикувано в списание Science изчисли, че т. нар. „Голям атлантически саргасов пояс“ е с обем от над 20 милиона метрични тона, с най-големи натрупвания през 2018 и 2022 г. към което изглежда върви и тази година.

Наред с климатичните промени, едно от обясненията е замърсяването на най-големите реки на планетата, които се вливат в Атлантика, в т. ч. Конго, Амазонка, Ориноко и Мисисипи. От обезлесяването, използването на торове и изгарянето на биомаса, съставът на водите им се е променил, увеличавайки концентрациите на азот и други хранителни вещества, което практически променя океанския хранителен цикъл. 

Междувременно учените от Океанографския институт във Флорида картографират Големия атлантически саргасов пояс и неговите движения, използвайки сателитни данни на NASА.