Една трета от младите в Европа търсят информация за психичното здраве

Нов доклад на ЕС анализира как европейските страни се справят с предизвикателствата, поставяни от пандемията, пред психичното и емоционално благополучие на младите хора. Изследването е част от усилията на Европейската комисия за подобряване на психичното здраве и намаляване на стигмата върху проблемите с него. 

Наред с усилията на държавите членки, като България, Европейската комисия обяви 2022 г. за Европейска година на младежта, като признание за жертвите, които младите хора направиха по време на пандемията от COVID-19. 

Проучване на Флаш Евробарометър за май 2022 г. показва, че според младите хора в 16 от 27-те държави членки подобряването на младежкото психично и физическо здраве е най-важният приоритет за Европейската година на младежта.

Тъй като младите хора са бъдещите лидери на Европа, Европейската комисия ги насърчава да допринасят за оформянето на ЕС. Чрез специална гласова платформа Европейската комисия изслушва младите хора и ги моли да споделят своите виждания, притеснения и идеи. От всички гласове, записани в категорията „Здраве, благосъстояние и спорт“, става ясно, че една трета от младите хора използват платформата, за да изискват повишаване на осведомеността за психичното здраве и безпроблемен достъп до специалисти по психично здраве.

Европейските страни са приели проактивен подход за справянето с предизвикателствата, свързани с психичното здраве на младите хора по време на пандемията. Една от най-често използваните мерки беше подсилването на психологическата подкрепа в учебните заведения, както чрез увеличаване на броя на психолозите и съветниците, които са на разположение на учащите, така и чрез обучение на персонала на учебното заведение, за да разпознава признаците на психичното разстройство и да се справя с тях.

В България 70% от хората с психични проблеми не получават адекватна грижа. По данни на СЗО този проблем ще продължи да се задълбочава и през 2030 г. се очаква този проблем да се превърне в причина номер 1 за намаляване трудоспособността на българите. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а голямото депресивно разстройство е 6,2%, сочат данни на „Барометър на депресията“ в ЕС.