Алтернативен SWOT анализ на туризма в България

Алтернативен SWOT анализ на туризма в България

® www.baatbg.org

Оценка на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ).



Страната ни разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, еко- и културен туризъм. Това българско наследство предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. 

Повечето планински и селски райони нямат друга алтернатива за развитие освен този вид туризъм. Устойчивото развитие на алтернативен туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на страната ни и да ги превърне в достойно място за живот. За съжаление успешното развитие на туризма и алтернативните му форми е сериозно застрашено от липсата на субсидии, от процесите на реституция и от старомодното управление. В този смисъл българската държава е на път да се превърне в основното препятствие за развитието на туризма. Истината е, че тя няма принос за наблюдавания ръст в туризма. Той е единствено успех на българския бизнес.

  Алтернативен SWOT анализ на туризма в България

1. СИЛНИ СТРАНИ

 · Пазарно ориентиран алтернативен туризъм, основаващ се на природно и културно-историческо наследство с европейско и световно значение;  
 · Кулинарна традиция, основаваща се на отличното качество на българския земеделски продукт и вина; 
 · Специално внимание, отделено в рамките на европейските финансови инструменти на алтернативния, селския и екотуризъм;   ·         . Развито интернет представяне на продуктите и услугите за алтернативен туризъм; 
 · Устойчиви малки предприемачи: места за настаняване, туроператори, съоръжения и услуги; 
 · Формирана клиентела и традиции на българския пазар за част от продуктите на алтернативния туризъм – основно за селски туризъм; 
 · Съществуващи критерии за доброволната сертификация на национално и регионално ниво в областта на настаняването и кухнята - напр. Зелена къща, Автентична България, Пан паркс; 
 · Положително отношение към алтернативния туризъм като мотор за регионално развитие и интерес към стартиране на малък туристически бизнес; 
 · Наличие на университетски програми с акцент специализирани видове туризъм и интерес към професионално развитие на студентите в тази сфера; 
 · Натрупан опит (професионализиране) в сферата на обслужването на голяма част от домакините в местата за настаняване/хранене и при допълнителните атракции.


2. СЛАБИ СТРАНИ
 · Липса на национална стратегия, насочена към устойчиво туристическо развитие; 
 · Липса на адекватна маркетингова стратегия за популяризиране на страната ни като дестинация за алтернативен туризъм на чуждестранния пазар; 
 · Липса на работеща комуникация между субектите в туризма - предприемачи, обществени структури и държавни инстанции: липсва съгласуваност и синергия; 
 · Местната власт често е в плен на лобистки интереси и дори закононарушител; 
 · Мръсотията и лошото състояние на обществената и специализираната инфраструктура и на културно-историческото наследство са пречка пред предлагането на качествен продукт за алтернативен туризъм; 
 · Липса на продуктово разнообразие – еднообразен, сезонно и териториално ориентиран туристически продукт; ·                 Практически несъществуваща мрежа от туристически информационни центрове.


3. ВЪЗМОЖНОСТИ 
 · Възвръщане на доверието на българския потребител чрез подкрепена от бизнеса и държавата информационна кампания и адаптирани за него продукти, отговарящи на съвременните технологии и модели на потребление; 
 · Подобряване на хигиената и транспортната достъпност до туристическите обекти; 
 · Насочване на транзитните посетители и почиващите по курортите към предложения за активности и тематични турове в планините и селата на България;
 · Извеждане на автентичността, природното и културното наследство и кухнята като цяло като ключов елемент в продажбата на България като европейска дестинация;  
 · Подобряване на достъпа до финансови средства в рамките на европейските програми; 
 · Създаване на клъстърни обединения за съвместен маркетинг и продуктово позициониране; ·
 . Създаване на атрактивни трансгранични туристически продукти, изградени върху общи природни и културни ресурси;                  .  . Конкурсно подпомагане на центровете за професионално обучение и квалификация; 
 · Значително облекчаване на административните изисквания, свързани с продукта „домашно гостоприемство” и останалите услуги в сферата на алтернативния туризъм; 
 · Скъсяване на дистанцията между съвременните разбирания за туристическия бизнес и учебните програми в средните и висшите училища.


4. ЗАПЛАХИ
 · Държавните структури все още не разбират интереса от развитието на алтернативния туризъм; 
 · Законовата рамка е старомодна и враждебна към туристическия бизнес;
 · В работата на държавните институции липсва съгласуваност; 
 · Дългогодишното обвързване с веригите за масов туризъм и оттеглянето на последните поради застрояване и влошаване на бизнес средата могат да доведат до масови фалити; 
 · Лошото обслужване, съчетано с ниските цени като основен маркетингов инструмент, правят особено трудна промяната в имиджа ни на туристическа дестинация; 
 · Влошената възрастова структура на населението; 
 · Ниска квалификация и липса на основни познания за туризма сред заетите в туристическия бранш и тези, които тепърва стартират собствен бизнес; 
 · Загубата на много от традиционните занаяти и умения създава опасност от бърза загуба на идентичност и автентичност на местата с потенциал за развитие на алтернативен туризъм; 
 · Загубата на пейзаж в резултат на неразумно планиране води до понижаване на качеството на туристическите продукти и ще отблъсне истински платежоспособната клиентела; 
 · Новата рецесионна среда може да доведе до въздържане от почивка и пътувания. 

От БААТ се надяват, че съвместните усилия на държавните структури (Държавна агенция по туризъм, Министерство на икономиката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите, Държавна агенция по горите), неправителствения сектор, общините и местните съвети по туризъм ще допринесат за цялостното изграждане на българския туристически продукт и утвърждаването на България като туристическа дестинация за алтернативен туризъм. Въпреки че в момента съществуват значими проблеми, според експертите, страната ни може да се превърне във водеща дестинация в областта на алтернативния туризъм сред държавите на Балканите и Източна Европа. 

Прочетете още за:
амтернативен туризъм анализ икономика

  0 
  0