Зараждането на циклони ще се следи с малки сателити

Зараждането на циклони ще се следи с малки сателити Снимка: pixabay.com

Първата флотилия наносателити ще излети днес от Кейп Канаверал

През последните години новините отразиха безпрецедентен брой тропически циклони - от урагана „Мария“, който нанесе щети за поне $ 43 милиарда на инфраструктурата на Пуерто Рико, до миналогодишния „Йота“, най-силният ураган, връхлитал някога Никарагуа, който прогони от домовете им над 62 000 души и опустоши реколтата на страната.

През 2020 г. САЩ бяха ударени от 12 урагана – нов рекорд, след предишния от 9 за година. А макар и най-известни, ураганите всъщност са най-рядко срещаната категория бури, които със затоплянето на климата стават все по-яростни. Така че е много важно метеоролозите да ги прогнозират точно и да предупреждават за тях своевременно, преди мощните природни явления да изненадат хората.

Това е идеята зад Tropics, първия по рода си проект за наносателити. Очаква се първата им флотилия да излети днес от Кейп Канаверал на борда на ракета Falcon 9, съобщава wired.com. Тестовото звено от 7 малки сателита ще наблюдава тропическата зона на Земята, която обхваща около 40 градуса географска ширина на север и на юг от екватора.

Циклоните отдавна са едно от най-трудните за прогнозиране метеорологични явления и само няколко научни центъра по света се занимават с това. Основните предизвикателства са уточняването на траекторията и интензивността на бурята, и най-важното - къде и кога ще стигне до сушата. 

Геостационарните сателити дават на метеоролозите картина от почти 36 000 км височина, но тяхната ефективност се простира до облачната покривка. Ако искате да погледнете под нея, за да получите информация за „окото” на бурята и нейното движение, температура и съдържание на влага, имате нужда от допълнителните възможности на полярните орбитални спътници. 

Те обикалят Земята от север на юг и заснемат всички географски дължини, докато планетата се върти. Орбитата им е много по-ниско, на около 823 км над земната повърхност. Това им позволява да предоставят данни за процесите в бурята, но те обикалят земното кълбо за 12 часа, така че могат да предоставят втори поглед едва след този времеви интервал. А през това време една буря, зародила се като тропическо завихряне над средния Атлантик, приближавайки Карибите, може да се разрази като тропически циклон. 

Флотилията наносателити ще намали това изоставане, тъй като може да предава данни, обхващащи 16- до 24-километрови сектори в тропиците на всеки 30 до 40 минути. За да се постигне това, наносателитите трябва да бъдат изстреляни в много специфична орбитална конфигурация, под малък ъгъл (30°) спрямо екватора, което поставя на изпитание и програмата на ракетата носител. 

За началото на 2022 г. е предвидено изстрелването на още две флотилии наносателити, с ракета-носител „Астра”. Всяка група е снабдена с микровълнов радиометър, така че изследователите и синоптиците ще могат да видят явления, които не се виждат с просто око, и да получат точна информация за водните пари и температурата. Данните ще се предават директно на Националната метеорологична служба на САЩ и Националния център за урагани, за да послужат за създаване на числови модели за прогнозиране на времето.

 

Още по темата във

facebook