Откриха модерен изследователски център по нанотехнологии в Пловдив

Изграждането му обхваща периода от 2007 до 2020 г. Комплексът е част от Централната лаборатория по приложна физика на БАН и включва инфраструктура и оборудване за близо 5,5 млн. лева, обясни доцент Лиляна Колаклиева, ръководител на екипа, който работи по проекта.

Значителна част от изграждането е финансирана по европейските програми „Конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, а съфинансирането е от БАН, както и от собствени приходи на пловдивския екип.

В центъра влизат 17 организации, между които специалисти от Техническия университет в Пловдив.

Центърът се състои от „чиста стая" клас 10 000 с два комплекса: технологичен и изследователски. Те са снабдени с модерно оборудване, което се използва както за разработване, изследване и структуриране на нови функционални материали (включително и с наноразмери), така и за създаване на съвременни екологично чисти технологии за тяхното получаване, а също и за създаване на иновативни продукти за трансфер в машиностроенето, металообработването, енергетиката, медицината и стоматологията.

Конфигурациите на апаратурите в двата комплекса на „чистата стая" позволяват усъвършенстване и надграждане с допълнителни високотехнологични модули, което дава възможност за непрекъснато повишаване и подобряване на функционалността на създадената до момента научноизследователска инфраструктура.

Освен научна, лабораторията осъществява и приложна дейност, като изпълнява поръчки на компании. Те са  свързани основно с изработка на покрития с висока устойчивост на износване и максимална гладкост. 
 

Изделията са приложими в много области на индустрията, сред които машиностроене, самолетостроене и автомобилостроене, а също така и в медицината - например при покрития на изкуствени стави и стентове.

Материалите, които се изпитват в лабораторията, трябва да помогнат и за предвиденото в евродирективите свиване на използването на машинни масла и греси.

„Тази лаборатория по приложна физика е пример как изследванията водят до иновации. Показателен е фактът, че много компании са в контакт с нашата лаборатория. Впечатляващо е, че има чуждестранни фирми, които ни търсят за съвместна дейност. Това се случва рядко в България", отбеляза председателят на БАН академик Юлиян Ревалски, като припомни, че обичайно тези компании използват свои развойни бази.

Итересни факти за нанотехнологиите

„Нано" означава джудже, а една милионна от милиметъра - това е един нанометър. С помощта на нанотехнологиите може да се изучи как водата е носител на информация, как тази информация се пренася от континент на континент, как песен, изпята в Индонезия, се подема от българските народни творци.

Според инж. Живко Желев, председател на НПО „Единение Д.Е.Н.” и на българската високотехнологична фирма „Кейт”, нанотехнологиите са се използвали още в древността.

„Преди 1500 години дамаскинските саби са били покривани с въглеродни и диамантени нанонишки и са режели дърво, камък и противниковите мечове. А в наши дни едва през 2010 г. полетя първият самолет с въглеродно-диамантени нишки, който е два пъти по-лек и по-икономичен от металните и пести два пъти повече кислород в атмосферата.

Още по-отдавна, преди 3600 години, платната, с които са завивани мумиите от Урумчи, са тъкани с правоъгълници в съотношение 16/9. А ние едва сега разбрахме, че човешкият взор не е „кръгозор”, а точно елипса със същото число на Фибоначи. И започнахме да произвеждаме с това съотношение екраните на мониторите, за да не ни боли глава пред компютъра”, казва Желев.

В областта на нанотехнологиите българският инженер работи вече близо 40 години. Технологията му за маркиране на автомобили против кражба е защитена с пет патента и три търговски марки. Иновацията е носител на 17 златни медала на специализирани изложения в цял свят.