Напрежение между Европейската комисия и страните в ЕС по повод Сърбия

Сред столиците в ЕС обаче няма единодушие относно членството на Сърбия в ЕС, коментира Euronews.  Страните не са убедени, че последните съдебни реформи на Белград са достатъчни, за да компенсират по-широкото отстъпление на сръбската съдебна система от демократичните принципи. Мнозина са на мнение, че за подновяване на преговорите със Сърбия е твърде рано, а компромисите за Белград – твърде много. 

В понеделник Европейската комисия (ЕК) представи на държавите членки информационна бележка, в която се посочва защо смята, че последните реформи на Сърбия оправдават отварянето на т.нар. Клъстър 3 от преговорите за присъединяване, които Белград се стреми да отключи след години на застой.

Сърбия остава най-голямата икономика на Западните Балкани и стратегически важен партньор, което според ЕК е силен аргумент за продължаване на предприсъединителните преговори  и най-добър шанс за насърчаване на по-нататъшни реформи.

Според ЕК, въпреки че предстои още работа, Сърбия е отстранила несъответствията в съдебната си система, установени по-рано тази година, и е предприела стъпки, за да укрепи капацитета на прокуратурата си срещу организираната престъпност.

Опонентите на тази позиция смятат, че за самия процес на присъединяване е риск да се възнагради Сърбия въз основа на твърде закъснелите и ограничени съдебни реформи, които все още не водят до фундаментални промени в сръбската съдебна система.

Дебатът се възобнови с нова сила след като президентът Александър Вучич обяви, че възнамерява да подаде оставка след осем години на поста и да свика избори в рамките на следващите три до четири месеца. Докато поддръжниците му представят този ход като начало на нова политическа глава, критиците твърдят, че Вучич прави тактическа маневра, за да запази властта си като премиер при евентуална победа на неговата Сръбска прогресивна партия.

Няколко европейски дипломати заявиха пред Euronews, че макар скромният напредък на съдебните реформи да е добра стъпка, тя не решава по-тежки проблеми като върховенството на закона, демократичните институции и независимостта на съдебната власт в Сърбия.

Дебатът илюстрира основната дилема пред Брюксел: дали да възнагради скромния напредък на Сърбия, отключвайки пътя ѝ към Европейския съюз, или да изпрати сигнал, който може да бъде изтълкуван като отстъпление от стандартите, прилагани към другите страни кандидатки. Не е без значение и все по-силното внушение, че Сърбия може (и би искала) да се присъедини към ЕС преди РС Македония, бивш член на федеративна Югославия, доминирана от Белград.

Въпросът вероятно ще бъде тема на среща между европейските посланици в Брюксел в сряда. Смята се, че ЕК ще се опита да убеди страните членки, че един по-бърз преговорен процес за Сърбия носи повече предимства, отколкото рискове. За Вучич това би било малка победа в опита му да се презентира като проевропейски политик.