Куба започва мащабна приватизация

Списъкът с повече от 175 законодателни промени е гласуван единодушно, макар и без срокове и механизми за въвеждането им. Ако бъдат приложени в пълната им цялост, реформите определено ще насочат Куба по пътя на пазарната икономика.

Според Reuters, натискът от страна на САЩ в последните месеци е послужил като катализатор на процесите за либерализация на кубинската икономика.. Санкциите на администрацията на Тръмп, включително продължилата месеци петролна блокада, не оставиха на Куба място за маневри, сривайки и най-силния ѝ икономически сектор - туризма. 

Заслужава да се отбележи, че след повече от 65 години енергетика, захранвана изцяло  с евтин венецуелски и руски петрол, Куба не разви независим енергиен сектор, въпреки благоприятните условия на острова за добив на възобновяема енергия, например.

Сега реформите отварят широко пътя към либерализиране на кубинската икономикка. Предвидени са възможности за трансформиране на държавни предприятия в частни търговски дружества на акционерен принцип, както и навлизането на частни капитали в сектори, които досега бяха държавен монопол – недвижимите имоти и финансовите и банкови услуги, включително пазар за цифрова валута.    

За първи път частните кубински компании ще могат да наемат повече от 100 служители, а частните предприемачи ще могат да притежават множесто компании. Освен това документът разрешава продажбата на държавна собственост на кубински и чуждестранни юридически и физически лица, включително кубинци, живеещи в чужбина.

Десетилетия наред Куба субсидираше образованието, здравеопазването и транспорта, но предвид провала на социалистическия икономически модел, дъравното финансиране на тези сектори очевидно е сведено до минимум, което на свой ред влоши значително качеството им. Сега нова данъчна система задължава държавните предприятия, както и местните и чуждестранни компании, да финансират частично обществените услуги.

Въпреки очевидния преход към пазарна икономика, кубинският президент Мигел Диас-Канел нарече реформите „продължение на процеса на социалистическото строителство, за да се подобри качеството на живот на кубинците“.