Водородното гориво е повече вредно за климата, отколкото полезно

Водородното гориво е повече вредно за климата, отколкото полезно Снимка: https://pixabay.com/

Нарастващите екологични проблеми принуждават човечеството да търси нови източници на енергия, които биха могли да заменят настоящите методи, които произвеждат толкова много емисии

Водородът винаги е бил смятан за една от тези алтернативи. Но ново изявление на Международната агенция по енергетика (МАЕ) донякъде разклати позицията му.

Планетата се е затоплила с 1,2° през последните години, застрашавайки целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5° над прединдустриалните нива до 2100 г. В светлината на това МАЕ преразгледа своите прогнози за нови нисковъглеродни технологии, като ги счита за недостатъчно ефективни. Очакваният принос на двата метода в борбата с изменението на климата намалява от 50% на 35%.

Отбелязва се, че производството на водород досега повече вреди на климата, отколкото помага. Проблемът не е самият водород, а методите за неговото производство. Те не са екологични, тъй като основният източник на производството им е природният газ. САЩ се опитват да намерят нови начини на производство, които се фокусират върху възобновяема енергия или комбинирани методи (изкопаеми горива плюс улавяне на въглерод), но транспортът е друго предизвикателство.

Агенцията също така повдигна въпроса за улавянето на атмосферния въглерод, заявявайки, че не е изпълнила обещанието си. Анализаторите на агенцията отбелязаха факта, че тези технологии все още са на етап демонстрация и прототип.

Основният извод, до който стига МАЕ, е, че нито премахването на въглерода, нито преминаването към водород като ново гориво за автомобили и самолети ще ни спаси от нарастващите емисии на CO2 – трябва да спрем да го отделяме напълно.

МАЕ призовава за удвояване на енергийната ефективност и препоръчва най-богатите страни в света да достигнат нулеви нетни емисии години преди глобалната цел за 2050 г. В нов доклад институцията се фокусира върху необходимостта от ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници, утрояване на капацитета им до 2030 г.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: