За последните 10 години раждаемостта в България е намаляла с 22,5%

От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната, съобщава Националният статистически институт. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. 

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

Фиг. 1. Жени във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) и коефициент на плодовитост по години на преброяванията

Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22,5%.

Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1,5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17,6%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44,6%). 

По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените.

Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването. 

Към 7 септември 2021 г. средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1,47. Този показател е по-висок в селата (1,75), отколкото в градовете (,.37).

Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.

Фиг. 2. Среден брой деца по етническа принадлежност на майката към 7 септември 2021 година

Средният брой живородени деца при жените от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е над 2,0, а този сред жените над 50 години е над 3,0. При жените от турската етническа група средният брой деца е над 2,0 във възрастите от 55 години и повече, като сред най-възрастните жени (70+) той е 2,71. При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок (1,85) сред тези, които са във възрастовата група     65 - 69 навършени години. 

Сравнението с данните от преброяването през 2011 г. показва намаление на средния брой деца във високите възрастови групи при жените, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта намалява и при тези етнически групи.

В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София (столица). 

Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32,1%), а най-нисък - в област Кърджали (16,1%). 

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.