Албумът на Джеф Бек и Джони Деп излиза, съпроводен от противоречиви коментари

Първите отзиви предпазливо не вещаят нито бум, нито провал, но във всички случаи - не и безразличие. Неуспокоили се още от спорната победа на Джони в съдебната битка с бившата му съпруга, злобливи феминистски кръгове в шоубизнеса подхвърлят, че експериментът е твърде подранил опит на Деп да възобнови някогашната си музикална кариера.

Така или иначе, Джеф Бек експериментира успешно в подобни симбиози вече десетилетия, припомня ultimateclassicrock.co. Легендарният китарист е участвал в куп различни ансамбли – от групата, която носи неговото име, до стиловите екскурзии в джаз фюжъна, операта и съвместните проекти с Кейт Буш, Хърби Хенкок и др.

Новият тандем изненада феновете на Бек още през пролетта, когато двамата с Джони Деп се появиха на европейските сцени, в разгара на нашумялото дело на актьора срещу бившата му съпруга Амбър Хърд. Така че „18” се появи логично, доказвайки за пореден път смелостта на Бек в експериментите. 

Добро ли е изданието? Отговорът започва от там, че Бек не би привлякъл някого само като рекламен трик и неговата китара в албума е брилянтна, лирична и същевременно разтърсващо експлозивна, с виртуозните си рифове и кипеж от емоции.

„За мен е изключителна чест да свиря и пиша музика с Джеф - eдин от истински великите, когото сега имам привилегията да наричам мой брат“, казва Джони Деп, който участва с две авторски парчета и много кавъри, в това число на Бийч Бойс и Джон Ленън. 

За разлика от приличното му представяне на баса, барабаните и като втора китара,  ограниченият вокален диапазон на Джони едва ли ще накара някого да забрави оригиналните изпълнители на кавърите, казват критиците, но същевременно признават, че изпълненията му носят собствен почерк и в много случаи намират верния характер на звучене. 

Дали тандемът Бек - Деп ще се развие силно, остава да видим. Но „18” е достатъчно лесен за слушане, продължавайки майсторството на Бек на китарата и извеждайки музикалните качества на Деп на ново равнище. Актьорът, който не крие разочарованието си от Холивуд, очевидно  се чувства на сцената като риба във вода, наслаждавайки се на свободата в музикалната изява и живия контакт с емоционалната публика.