Месечен обзор на българската икономика

Месечен обзор на българската икономика

® Photo by Clay Banks on Unsplash

Ограничителните мерки заради COVID-19 бяха въведени във всички държави в ЕС и икономическите последици от тях не се забавиха.


За първото тримесечие БВП на държавата претърпя растеж от 1,2% на годишна база, което бе с 1,7% по-малко от последното тримесечие за 2019. Този забавен темп се дължеше на по-ниското вътрешно търсене и увеличения износ. За последното тримесечие обаче растежът се забави до 1,1% поради спад на добавената стойност в индустрията.


Краткосрочните показатели също претърпяха понижаване. Промишленото производство спадна с 15,7% поради спад във всички икономически дейности с изключение на добивната промишленост. Търговията на дребно също отчете спад от 20% на годишна база. За сметка на това обаче показателите за нагласите на бизнеса и домакинствата показаха признаци на възстановяване. Вследствие на подобряващите се очаквания във всички сектори бизнес климатът се повиши с 11,8 пункта след рекорден спад от 47,1 пункта.


През първото тримесечие броят на заетите в икономиката намаля с 1,3% на годишна база, стигайки до 3398,2 хил. Това се дължеше на ограничената икономическа дейност поради пандемичните мерки. Най-големият спад бе отчетен в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството и аграрния сектор. От друга страна, бе отчетено повишаване на производителността на труда, като ключов фактор за това бе реалният ръст на БВП. Това се усети най-силно в аграрния сектор (5,2%), както и в индустрията и услугите (1,6 и 2,1% съответно).


Потребителските цени намаляха с 0,3% спрямо предходния месец. Това се дължеше на спад в цените на енергийните стоки (с 2,3%). Инфлацията на годишна база също продължи да намалява за четвърти пореден месец, достигайки 1% спрямо 1,3% през м. април. Този спад се усети най-силно в цените на енергийните стоки, докато цените на храните в страната нараснаха с 0,2%.


Балансът по текуща сметка се влоши през месец март - за пръв път от август 2019 г. Това бе вследствие на по-големия търговски дефицит. Износът на стоки (5,9%) от своя страна изпревари вноса (4,2%) поради свиването на търговията с ЕС. Отчетен бе и значителен спад в пътуванията. Въпреки това първите два месеца преди пандемията бяха благоприятни за развитието на икономиката и подкрепиха излишъка по текуща сметка през първото тримесечие до 501,6 млн. евро (0,8% от БВП).


Извънредните мерки заради пандемията от коронавирус са се отразили и върху търсенето на кредити през април, като годишното нарастване се забави до 7,6%. Нефинансовите предприятия имаха най-голям принос, като тяхното търсене се забави поради ограничената икономическа активност до 3,2% (спрямо 5,2%). Растежът на потребителските кредити също претърпя забавяне, достигайки 8,4% спрямо 10,4% през месец март. Забавяне претърпя и годишният темп на растеж (до 14,5% спрямо 14,8%).


Макар приходите да претърпяха спад през април, бюджетният баланс остана в положителна територия за четвърти пореден месец, а излишъкът достигна 1,4% от прогнозния БВП. Въпреки това имаше понижение на бюджетните постъпления от 3,6%, което се дължеше на данъчните и неданъчните приходи. Разходите от своя страна претърпяха забавен темп на нарастване от 4,1% (спрямо 5,5% през месец март). Държавният дълг достигна стойност от 21,3% от прогнозния БВП.



Прочетете още за:
БВП България икономика

  0 
  1